О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 579
гр.София, 28.05.2010г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети май две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N398 описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 24.11.2009г. по гр.д. №3442/2009г. на Софийски ГС от “Ч” АД, с което са уважени искове за обезщетения за неимуществени вреди от трудова злополука, с правно основание чл.200 КТ. Жалбоподателят поддържа, че със същото е даден отговор на материаланоправен въпрос от значение за спора, който е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
С въззивното решение съдът, като е оставил в сила решение от 15.01.2009г. по гр.д. №8909/2008г. на Софийски РС, е осъдил “Ч” АД да заплати на И. М. , Т. О. и Р. О. по 14 778,35 лева обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, в резултат на настъпила смърт на съпруг и баща О. Злополуката е установено с Разпореждане №98/18.98.2006г. на РУ”СО”- Плевен и е прието, че при ремонт на електреческа мрежа на с. О., К. И. и И. К. поради немарливо изпълнение на правнорегламентирана дейност са причинили смъртта на О. Ю. на 08.08.2006г. Съдът е отчел, че на близките на загинали са изплатени застрахователни суми и еднократна помощ от дружеството жалбоподател и с тях е намалило размера на дължимото се обезщетение. Не е приел наличие на съпричиняване на резултата поради груба небрежност от страна на пострадалия, тъй като е установено че осъдените с влязла в сила присъда по н.о.х.д. №385/2007г. колеги на пострадалия е следвало да изключат електреческото захранването и именно тяхното престъпно деяние е допринесло за настъпилата смърт.
За да обоснове допустимост на касационното обжалване дружеството жалбоподател поддържа, че в решението е даден отговор на материалноправен въпрос за точното тълкуване на понятието “груба небрежност”, като предпоставка да се приеме наличие на съпричиняване на вредоносния резултат при обезщетяване на вреди от трудова злополука при иск с правно основание чл.200, ал.2 КТ. Поддържа, че е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т. 3 ГПК по поставеният в изложението въпрос. В теорията и практиката на съдилищата се приема, че грубата небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ, като основание за намаляване обезщетението за вреди от трудова злополука, че тя се изразява в субективното отношение на пострадалия към неговите действия, който съзнава, че може да настъпят вредоносните последици, но самонадеяно се е надявал да ги предотврати, т.е. предвиждал е настъпването на неблагоприятния резултат, но лекомислено се е надявал, че той няма да настъпи, или че ще успее да предотврати неговото настъпване. Грубата небрежност по чл. 201, ал. 2 КТ съответства на самонадеяността /съзнаваната небрежност/, като форма на непредпазливата вина по терминологията на наказателното право. В този смисъл, като е приел, че наследодателят на ищците не е допуснал груба небрежност, въззивният съд е съобразил решението си с практиката по приложението на чл. 201, ал. 2 КТ. Не са налице предпоставките и на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Основание по този текст от процесуалния закон ще е налице, когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което ще се достигне до отстраняване на непълноти или неясноти на правни норми; когато съдът за първи път се произнася по даден правен спор или когато изоставя едно тълкуване на закона, за да възприеме друго. Формулираният с изложението на основанията за допускане на касационно обжалване въпрос не попада в хипотезите, които има предвид чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Разграничението между грубата небрежност и умишленото увреждане, причинено от пострадалия /чл. 201, ал. 1 КТ и чл. 55, ал. 3 КСО/, при което не е налице трудова злополука и съответно липсва основание за възникване на имуществена отговорност на работодателя за обезвреда, не се затруднява от непълноти или неясноти на правните норми, нито се налага да се прави за първи път или да е свързано с изоставяне на едно тълкуване на закона и възприемане на друго.
Преценката на доказателствата, въз основа на които съдът е изградил вътрешното си убеждение, за това какъв следва да бъде размера на обезщетението, може да доведе до опорочаване на фактическите изводи на съда, а не на правните такива, поради което не представлява предпоставка за допустимост на касационното обжалване.
Предвид изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 24.11.2009г. по гр.д. №3442/2009г. на Софийски ГС, на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, по жалба на “Ч” АД.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: