О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 274
София 17.02.2011г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на петнадесети февруари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1320 по описа за 2010 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Р. М. Д.,Д. В. Д. и В. Д. В. чрез пълномощник адв.Т. Т. срещу решение № 533 от 27.04.10г.,постановено по в.гр.дело № 2621/09г.на Окръжен съд-Варна.
В приложеното изложение се сочат като основания за допустимост на касационното обжалване визираните в чл.280 ал.1 т.1 ,т.2 и т.3 ГПК.Приложени са решения на състави на ВКС,постановени по реда на отм.ГПК.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд,като е отменил частично първоинстанционното решение, е приел,че са налице предпоставките на чл.135 ЗЗД за успешно провеждане на иска за прогласяване за недействителен по отношение на ищеца ПК”Д. извори” договора за дарение,сключен с нот.акт № 124/2004г.,с който Р. Д. и Д. Д. са дарили на сина си В. В. ? ид.част от недвижим имот.Изложени са съображения,че ищецът има качеството на кредитор на ответницата Р. Д. във връзка със съставения на същата акт за начет от 2003г.и постановеното в негова полза осъдително решение на ВОС.Приел е за неоснователни възраженията на ответниците,че вземането е погасено по давност,предвид факта,че в рамките на предвидения в чл.116 ГПК петгодишен срок кредиторът е предявил осъдителен иск,както и за недопустимост на производството поради несеквестируемост на имуществото,предмет на сделката като единствено жилище на длъжника,като е счел,че несеквестируемостта отпада след извършване на разпоредителна сделка с него.Преценено е,че процесният недвижим имот е придобит в СИО и може да обезпечава само солидарно задължение на двамата съпрузи,но не и дълг на единия от тях,каквото е вземането по акта за начет,поради което е приел основателност на иска до размер на ? ид.част от имота.
Касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.
На въпроса могат ли да бъдат предмет на отменителния иск разпорежданията на длъжника с права,спрямо които не може да се насочи принудително изпълнение е даден отговор с решение 357 от 11.05.10г.на ВКС по гр.дело № 100/10г.на ІV г.о.,постановено по реда на чл.290 ГПК.В него е прието,че когато длъжникът е отчуждил свои несеквестируеми права той сам се отказва от защитата,която би му дала секвестируемостта.Ето защо няма основание да се счита,че по отношение на такова право не може да бъде уважен иск по чл.135 ЗЗД..С връщането на имуществото в патримониума на длъжника се увеличава обезпечението на кредиторите му,които ще могат да насочат принудителното изпълнение към върнатото благо,без длъжникът да може успешно да им противопостави възражение за несеквестируемост.Съгласно ТР № 1/09г.по тълк.дело № 1/09г.на ОСГТК на ВКС решенията,постановени по реда на чл.290 ГПК имат задължителен характер за съдилищата,поради което следва да се приеме,че с този отговор на въпроса практиката е уеднаквена.Обжалваното решение по правни изводи не се разминава с приетото в цитираното решение.Ето защо не са налице основанията по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване – поставеният въпрос не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС и противоречивото му разрешаване от съдилищата е преодоляно с постановяване на решение по чл.290 ГПК.
Вторият посочен в изложението въпрос е следва ли погасено по давност вземане да служи като предпоставка за предявяване на искове по чл.135 ЗЗД не е от значение за изхода на конкретното дело,тъй като въззивният съд е приел,че вземането по акта за начет не е погасено по давност поради предявяване на осъдителен иск за същото вземане/главница и лихва/ в рамките на петгодишния срок.Въпросът за давността е разрешен в съдебния процес относно вземането,в който длъжникът е могъл да се брани с възражения,легитимиращи ищеца като кредитор.
Въпросът за третата предпоставка,която обуславя иска по чл.135 ЗЗД- за знанието за увреждане и следва ли да се различава в зависимост от това дали действието е било възмездно или безвъзмездно,не е разрешен в противоречие,а в съответствие с приложеното решение № 1056 от 1.10.08г.на ВКС по гр.дело № 2887/07г.на ІV г.о.В случая дарението е извършено от първите двама ответници на сина им и с оглед безвъзмездния характер на сделката не се изисква знание на надареното лице за увреждането.
Не са налице и основанията по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване.Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен в обжалваното въззивно решение,е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика,или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са непълни,неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Настоящата хипотеза не е такава.Липсват конкретни аргументи как възприетото разрешение на поставените въпроси от въззивния съд влиза в конфликт с точното прилагане на закона и е от значение за развитие на правото при наличие на утвърдена съдебна практика по приложението на чл.135 ЗЗД и задължителна такава по чл.290 ГПК.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 553 от 27.04.10г.,постановено по гр.дело № 2621/09г.на Окръжен съд –Варна по жалба на Р. М. Д.,Д. В. Д. и В. Д. В..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.