О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 778
София, 17.06.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти юни, две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 2824/2013 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
К. – Т. д.Л. е подала касационна жалба против решение по гр. д. № 437/2012 г. на Апелативен съд Велико Търново и приложила изложение на основанията за допускане на касационно обжалване.
Ответниците Ц. И. И. от [населено място] и [фирма], [населено място] не са взели становище.
След проверка, касационният съд установи следното:
Великотърновският апелативен съд, с обжалваното решение, постановено на 11. 01. 2013 г., е потвърдил решението на Плевенския окръжен съд по гр. д. № 381/2011 г., с което е отхвърлен искът на К. против двамата ответници за отнемане в полза на държавата от [фирма] на имущество, състоящо се от апартамент № в сграда на ул. М.” № в [населено място] и конкретно посочени парични суми, представляващи пазарната стойност на продадени обекти от сградата на [улица] [населено място] – апартамент № , апартамент № , апартамент № , апартамент № , апартамент № , апартамент № , апартамент № и гараж № . С въззивното решение е потвърдено решението на окръжния съд и в частта, с която е отхвърлен евентуалният иск на К. на конкретно посочените суми, отразени в нотариалните актове за продажбата на изброените недвижими имоти – апартаменти №№ и и гараж № . След преценка на доказателствата по делото, въззивният съд е приел, че ответното дружество за периода на проверката 2006 – 2009 г. има доказани приходи в размер на 590 587,98 лв. и разходи в размер на 546 952,98 лв., т. е. приходите надвишават разходите, или дружеството е разполагало със законни средства за финансиране строителството на сградата на [улица] [населено място] и няма връзка между финансите на дружеството и престъпната дейност на проверяваното лице Ц. И., управител на дружеството заедно и поотделно с другия управител Х. И.. При определяне общата сума на приходите 590 587,98 лв., съдът е взел предвид сумата 460 712 лв. като придобивна стойност на недвижимите имоти в описаната сграда – осем апартамента и един гараж, посочени по-горе и още два апартамента и един гараж от същата сграда, построени от дружеството и предадени на трети лица, като престация за отстъпеното на дружеството право на строеж. Сумата 460 712 лв. е удостоверена по счетоводните документи на дружеството, неоспорени от ищеца, като разходи на дружеството за осъществяване на строителната му дейност – покупка на материали, външни услуги, горива, заплащане на заплати, осигуровки, наеми и др..
Искането на жалбоподателя за допускане на касационно обжалване е заявено на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото и това е въпросът коя е придобивната стойност на обектите в построената от дружеството сграда – тяхната пазарна стойност или стойността на разходите за тяхното придобиване.
Искането е неоснователно, тъй-като по този въпрос е налице ззадължителна съдебна практика – решения на състави на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК. С решение по гр. д. № 848/2011 г. и решение по гр. д. № 1601/2010 г., двете на ВКС, 4 г. о., е прието, че имуществото се оценява по неговата придобивна стойност, формирана от действителните разходи според естеството на придобивния способ. Съдът преценява всички обстоятелства и може да приеме, че придобивната стойност е цената на вложените материали, когато вложеният труд не е заплащан. Тези принципни съображения правилно са възприети и приложени от въззивния съд по настоящото дело. Целта на Закона за отнемане в полза на държавата на имущество придобито от престъпна дейност, респк. незаконно придобито имущество, е определена от неговото наименование. Когато стойността на един недвижим имот, както е в случая, се определя по пазарни механизми в качеството му на готов продукт за граждански оборот и тази стойност е различна и по-голяма от финасовите средства, вложени от изпълнителя на обекта за неговото изграждане, не е налице незаконно придобиване на сумата, представляваща разлика между двете стойности. Тази стойностна разлика фактически е овеществения труд на изпълнителя по цялата организация на строителството, в резултат на което е създадена една нова вещ.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 11. 01. 2013 г. по гр. д. № 437/2012 г. на Великотърновския апелативен съд по жалбата на К. – Т. д Л..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: