О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 773
София, 17.06.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети март, две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 4/2013 година
Производство по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от [фирма], [населено място] срещу решение по гр. д. № 1233/2012 г. на Софийския апелативен съд. Към жалбата са приложени изложение по чл. 280 ГПК и решения на състави на касационния съд.
Ответниците по жалбата, ищци по делото – етажни собственици на вход от блок в[жк], [населено място] оспорват жалбата като неоснователна и считат, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
След проверка, касационният съд установи следното:
Софийският апелативен съд, с въззивно решение от 11. 7. 2012 г. по гр. д. № 2784/2011 г. е осъдил [фирма] да заплати на етажните собственици сумата 21 875 лв., представляваща обезщетение за ползване на процесния недвижим имот от 1. 1. 2001 г. до 31. 12. 2005 г., със законната лихва от 30. 1. 2006 г. до изплащането на главницата, както и да им заплати сумата 5 947,50 лв. разноски по делото. Съдът е присъдил посочената сума на основание чл. 236, ал. 2 ЗЗД след като е приел за установено, че между страните на 1. 12. 1995 г. е сключен договор за наем на конкретно описано помещение в партера на жил.блок № за срок от 10 години, че договорът е развален от наемодателят Етажна собственост на блок № на 5. 6. 2000 г. поради неплащане на наем от наемателя [фирма], но въпреки развалянето на договора, наемателят е продължил да ползва помещението без да заплаща наем и въпреки противопоставянето на наемодателя до въвеждането му във владение на имота на 23. 2. 2007 г. чрез принудително изпълнение на влязло в сила на 13. 2. 2006 г. решение по гр. д. № № 174/2002 г. на Софийския градски съд. Размерът на обезщетението е определен по заключение на вещо лице.
Искането на жалбоподателя за допускане на касационно обжалване е заявено на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, по съображения, че въззивният съд е счел за ирелевантно за спора по делото, обстоятелството, че наемателят е легитимиран като собственик на имота, а този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото и по него не е налице съдебна практика.
Искането е несъстоятелно, тъй-като изложените доводи на жалбоподателя не съответстват на данните по делото. В хода на производството жалбоподателят е представил два нотариални акта – нот. акт № г. на нотариус К. Б. за покупко-продажба на магазин с площ 77,44 кв. м. и констативен нот. акт № г. на нотариус Т. М. по чл. 587 ГПК за собственост на помещение с площ 169,55 кв.м.. По делото е прието заключение на в. л. инж. Н., че имотът, описан в нот. акт № г. е различен от имота, обект на наемния договор между страните, която констатация следва и от индивидуализацията на имота в нотариалния акт. По тази причина въззивният съд не е преценявал изобщо последиците от нот. акт № г.. Съдът се е произнесъл само по отношение на нот. акт № г. като е посочил, че той е неотносим към спора по делото, защото удостоверява права извън периода за който е предявен иска до 31. 12. 2005 г..
Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1/19. 02. 2010 г. на ОСГКТК ВКС относно въпроси, свързани с основанията за допускане касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК правният въпрос, разрешен в обжалваното въззивно решение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Поставеният от жалбоподателя въпрос не е бил предмет на разглеждане и произнасяне от апелативния съд по настоящото дело, защото от доказателствата на делото не е установено, че за процесния период 2001 – 2005 г. наемателят е бил собственик на помещението, за което е сключен наемния договор между страните.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 11. 7. 2012 г. по гр. д. № 2784/2011 г. на Софийския апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на Е. М. Б. като представител на Е. с. на блок , вх. в[жк], [населено място], представлявани от адвокат П. К. сумата 1280 /хиляда двеста и осемдесет/лева разноски за касационното производство по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: