О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 49
София, 14.01.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на трети декември, две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 5755/2013 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
К. П. от [населено място] е подал касационна жалба срещу въззивното решение по гр. д. № 217/2013 г. на Варненския апелативен съд,с което са отхвърлени частично предявените от него искове, приложил изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, ТР № 3/2004 г. ОСГК на ВКС и съдебни актове – решения и определения на различни съдилища.
Ответниците П. на Р Б и О. на МВР – Варна не са взели становище.
След проверка, касационният съд установи следното:
Апелативен съд – Варна с въззивно решение от 09. 07. 2013 г. по гр. д. № 217/2013 г. е отменил решението по гр. д. № 2013/2012 г. на Варненския окръжен съд в частта, с която е отхвърлен искът, предявен от К. П. на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ и осъдил П. на РБ и ОД на МВР – Варна солидарно да заплатят на К. П. 1000 лв. обезщетение за неимуществени вреди вследствие на незаконно обвинение, завършило с оправдателна присъда по НОХД № 3093/2010 г. на Варненския районен съд. С решението от 09. 07. 2013 г., апелативният съд е потвърдил решението по гр. д. № 2013/2012 г. на Варненския окръжен съд в останалата част, с която е отхвърлен искът на П. по чл. 2 ЗОДОВ за разликата над сумата 1000 лв. до предявения размер 60 000 лв. , в частта, с която е отхвърлен искът на П. по чл. 6, ал. 1 КЗПЧОС над сумата 1000 лв. до предявения размер 60 000 лв. и в частта, с която са осъдени П. на Р Б и ОД на МВР – Варна солидарно да заплатят на К. П. сумата 1000 лв. обезщетение на основание чл. 6, ал. 1 от КЗПЧОС.
Искането на жалбоподателя за допускане на касационно обжалване е заявено на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК – при определяне размера на дължимото обезщетение по справедливост съгласно чл. 52 ЗЗД по всеки от двата иска, въззивният съд е допуснал разрешение на този материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС и практиката на други съдилища. Жалбоподателят се позовава на приложените решения на състави на касационния съд и състави на други съдилища, с които са определени обезщетения в по-голям размер по идентични казуси.
Искането е неоснователно. Несъстоятелни са твърденията на жалбоподателя за идентичност на споровете по чл. 2 ЗОДОВ и по чл. 6 КЗПЧОС. Независимо, че споровете по тези норми са обусловени от сходни факти – възбудено наказателно производство, завършило с оправдателна присъда и провеждане на наказателното производство извън критериите за разумен срок, преценката за дължимото обезщетение в справедлив размер, съгласно чл. 52 ЗЗД, е строго индивидуална, зависима от конкретната фактология за личността и конкретните преживявания на ищеца, така както те са установени от доказателствата по делото. По настоящото дело, както първоинстанционният, така и въззивният съд са приложили точно закона – чл. 52 ЗЗД, като са отчели липсата на конкретни доказателства за вида и степента на моралните страдания на ищеца от обвиненията срещу него и продължителността на наказателното производство. На тази основа въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение за уважаване на иска по чл. 6 КЗПЧОС и уважил иска по чл. 2 ЗОДОВ за сумата 1000 лв. като се е позовал на опитните житейски правила, че наказателното производство само по себе си поражда отрицателни изживявания на лицето, срещу което е насочено.
Поставеният в изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК процесуален въпрос, че съдът е игнорирал доказателства и не ги е обсъждал поотделно и в тяхната съвкупност е голословно и няма отношение към въпроса за допускане на касационно обжалване. Нарушаването на съдопроизводствените правила във връзка с доказването се преценява при разглеждане на касационната жаллба по същество по чл. 293 ГПК при вече допусната касация.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 09. 07. 2013 г. по гр. д. № 217/2013 г. на Апелативен съд – Варна по жалбата на К. П. от [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: