2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 986
гр.София, 24.09.2010г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи септември, две хиляди и десета година в състав:
Председател:Надежда Зекова
Членове: Веска Райчева
Светла Бояджиева
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N682 описа на ВКС за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 28.01.2010г. по гр.д.№463 / 2009г., с което Ямбилски окръжен съд е отхвърлил предявените от И. Й. С. искове срещу “М.- Св. И. Р.” ЕООД – гр.Е. с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Жалбоподателят – И. Й. С. поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по правни въпроси, които са разрешавани противоречиво от съдилища и които са от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото-основания за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1, ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд е отхвърлил предявените от И. Й. С. искове срещу “М.- Св. И. Р.” ЕООД – гр.Е. с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ. Съдът е приел, че със Заповед №103/10.04.2009г. на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ, за извършено нарушение по чл.188, т.3,вр.чл.187,т.1,3,7 и 10 КТ, законосъобразно е прекратено трудовото правоотношение на жалбоподателя, поради което същият не следва да бъде възстановяван на работа – “Началник на приемно консултативен център” и е отхвърли иска му за заплащане на обезщетение за оставането му без работа в резултат на незоконно уволнение. Съдът е приел за доказано нарушението- за неоказване на медицинска помощ през време, в което жалбоподателят е имал издадена заповед да е на разположение, с което е нарушил права на пациент в тежко здравословно състояние. Прието е, че заповедта за уволнение е мотивирана и е издадена след като са изслушани предварително обясненията на служителя. При прието за тежко нарушение на трудовата дисциплина съдът е счел, че тежестта на наложеното наказание съответствува на тежестта на извършените нарушения и е приел, че уволнението е законно.
Като е обжалвала решението на въззивния съд с касационната жалба жалбоподателят е изложила становище, че касационното обжалване на решението е допустимо, тъй като въззивният съд се е произнесъл по материално правен въпрос от значение за спора, а именно относно съответствието на съдържанието на заповедта за уволнение с разпоредбата на чл.195, ал.1 КТ, за необходимостта да се извърши преценка на тежестта на нарушението, както и по процесуален въпрос-за спазване изискването на чл.193 КТ за изискване обяснения на служителя преди налагане на наказание, които са разрешавани противоречиво от съдилища и които са от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото-основания за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК. Представя решение от 27.07.2004г.-192/2002г. на ВКС, в което е прието, че изискването да се изслуша работника и служителя преди налагане на наказанието е императивно, решение от 30.06.1998г. по гр.д.№948/1997г. на ВКС, в което е прието, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание следва да е мотивира, както и решение от 03.10.2005г. по гр.д.№974/2003г. на ВКС и решение от 02.11.1999г. по гр.д.№219/1999г. на ВКС, в които е застъпено разбирането, че наказанието следва да съответствува на тежестта на нарушението.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не е налице хипотезата на чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК за допускане на касационното обжалване по поставените за разглеждане въпроси. По същите вече е налице задължителна практика намерила израз в решения от 02.07.2010г. по гр.д.№723/2009г. на ВКС-четвърто г.о., решение от17.08.2010г. по гр.д.№522/2009г. на ВКС,четвърто г.о. и решение от17.08.2020г. по гр.д.№575/2009г. на ВКС-четвърто г.о. Съдът е изложил мотиви за наличието на тежко нарушение на трудовата дисциплина, приел е че заповедта е мотивира и наложеното наказание съответствува на извършеното нарушение, както и че са изслушани обясненията на служителя. Разрешаването на поставените въпроси в съответствие с установена съдебна практика обезпечава точното прилагане на закона, поради което не е налице и това основание за допускане на касационното обжалване. Правните норми, относими към конкретния случай, чието тълкуване вече е дадено в съдебната практика, са приложени точно.
Направените в жалбата оплаквания за неправилна преценка на доказателствата по делото касаят пороци на решението, свързани с правилната преценка на същите, които не могат да обусловят основание за допускане касационното обжалване. То не касае тълкуване по приложение на самия материален закон, което да налага корекция на правните изводи, тъй като те не съответствуват на точното приложение на материалния закон, а касае преценка на конкретни обстоятелства с оглед спецификата на всяко нарушение на трудовата дисциплина.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 -3 ГПК на решение от 28.01.2010г. по гр.д.№463 / 2009г. на Ямбилски окръжен съд, по жалба на И. Й. С..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: