О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 505
гр.София, 16.04.2013г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети април, две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N1430 описа на ВКС за 2012 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 16.07.2012г. по гр.д.№317/2012г., с което ОС Видин е уважил предявените от Д. Ц. искове срещу [фирма] , с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Жалбоподателят [фирма], чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС, които са от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е признал за незаконно и е отменил уволнението на Д. Ц.,извършено със заповед №4 от 07.02.2012 г. и е възстановена е на заеманата отпреди уволнението работа „продавач – консултант”. Прието е по делото, че със заповед №4/07.02.2012 г. на управителя на [фирма] е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” на ответницата по жалба-ищца в производството. Съдът е приел, че заповедта е издадена в нарушение на разпоредбата на чл.193, ал.1 от КТ и само на това основание е отменил същата и е възстановил ищцата на заеманата преди уволнението длъжност. За доказване на обстоятелството, че на ищцата са искани обяснения, работодателят е представил преписи от известия за доставяне и обратна разписка от Български пощи, както и препис от пощенски плик, в който е посочено единствено името и адреса на ищцата, но не е посочен подателя. Съдът е счел, че от тези писмени доказателства не може да се направи извод за съдържанието на изпратеното писмо и че това е доказателство за искани от ищцата писмени обяснения във връзка с започнало дисциплинарно производство, в резултат на което е била издадена обжалваната заповед.
Съдът е счел за неоснователни доводите на жалбоподателя, че искът за възстановяване на заеманата от ищцата длъжност преди уволнението е процесуално недопустим. Установено е по делото, че на същата е било връчено предизвестие на 05.01.2012 г., за това че договорът с нея ще бъде прекратен на основание чл.328, ал.1, т.5 от КТ, като срокът на същото е изтекъл на 05.02.2012г., но съдът е приел, че с издаването на заповедта за дисциплинарно уволнение на 07.02.2012г., т.е. след изтичане на срока на предизвестие, самият работодател чрез заповедта за дисциплинарно уволнение е направил изявление, че трудовото правоотношение между страните не е било прекратено и поради това е издал заповедта за уволнение.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят –работодател, чрез процесуалния си представител, поддържа, че с решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: следва ли да се прилага разпоредбата на чл.195, ал.2 КТ за връчване заповед за дисциплинарно уволнение с препоръчано писмо с обратна разписка, представлява ли заповедта за дисциплинарно уволнение, издадена след изтичане срока на дадено от работодателя предизвестие по чл.328, ал.1, т.5 КТ изявление на последния, че трудовото правоотношение между страните не се прекратява с предизвестие, ако заповедта за дисциплинарно уволнение бъде отменена следва ли работника да бъде възстановен на заеманата отпреди уволнението работа. Позовава се на ТР№2/2012г. ОСГК на ВКС, представя решение от 20.04.2011г. по гр.д. №1833/2009г. ІV г.о., на ВКС, в което е прието, че след изтичането на срока на предизвестието работникът или служителят вече не разполага със субективното потестативно право на възстановяване на предишната работа, тъй като и без дисциплинарното уволнение трудовият договор би бил прекратен по реда на чл.326, ал.1 КТ, решение от 16.06.2010г. по гр.д.№290/2009г. ІІІ г.о., на ВКС, в което е прието, че при отправеното и прието предизвестие за прекратяване на трудовия договор, договорът се прекратява с изтичане срока на предизвестието – чл.335, ал.2,т.1 КТ и решение от 02.03.2010г. по гр.д.№20/2009г. ІV г.о., в което е прието, че дали на работника е предоставена реална възможност да даде обяснения за нарушението се преценява с оглед обстоятелствата на всеки конкретен случай. Поддържа, че тези въпроси са разрешени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.
С оглед данните по делото Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о, намира, че е налице основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса за това представлява ли заповедта за дисциплинарно уволнение, издадена след изтичане срока на дадено от работодателя предизвестие по чл.328, ал.1, т.5 КТ изявление на последния, че трудовото правоотношение между страните не се прекратява с предизвестие, ако заповедта за дисциплинарно уволнение бъде отменена следва ли работника да бъде възстановен на заеманата отпреди уволнението работа. По другия поставен за разглеждане от жалбоподателя въпрос е налице трайна съдебна практика, в съответствие с която съдът е постановил решението си, поради което не са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
ДОПУСКА касационно обжалване решение от 16.07.2012г. по гр.д.№317/2012г. на ОС Видин.
Делото да се докладва на Председателя на ІV г.о. на ВКС за насрочване в отрито съдебно заседание след внасяне на държавна такса от [фирма] в размер на 100 лева , за което да му се съобщи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: