О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 713
гр.София, 14.06.2012г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети юни, две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател:Надежда зекова
Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА
светла бояджиева
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 489 описа за 2012 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 22.12.2011г. по гр.д.№38972011г. , с което Апелативен съд София е отменил допълнително решение по гр.д.№917/2008г. на СГС и е върнал делото за постановяване решение по чл.193, ал.1 ГПК.
Жалбоподателят – [фирма], чрез процесуалния си представител поддържа, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение, тъй като съдът се е произнесъл по процесуални въпроси в противоречие с практиката на ВКС, разрешавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.
Ответникът Г. П. Г., чрез процесуалния с представител, в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд е отменил решение от 04.08.2011, постановено по гр.дело № 917/2008г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлена като неоснователна молбата на Г. П. по чл.193 ал.1 ГПК за допълване на постановеното на 06.03.2011г. основно решение по делото и е върнал делото за постановяване на решение по чл.193, ал.1 ГПК. Прието е за установено, че с решение от 06.03.2011 г, постановено по гр.дело № 917/2008 г, Софийски градски съд, е осъдил [фирма], да заплати на Г. П. на основание чл.50, ал.1, предл.1 ЗЗД, вр. чл.52 ЗЗД сумата 11 000 лв, по предявен частичен иск от общо заявената сума от 300 000 лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, произтекли от деликт, настъпил на 06.10.2007 г ; сумата 100 лв, претендирана частично от пълния заявен размер от 1000 лв, представляваща разликата между получените обезщетения за временна нетрудоспособност и трудовото му възнаграждение за периода 06.10.2007г-25.02.2008 г ; сумата 100 лв претендирана частично от общо заявена искова претенция от 4301 лв, представляваща обезщетение за имуществени вреди-разходи за закупуване на две временни протези ; сумата 1000 лв, претендирана частично от пълната заявена сума от 60 000 лв – представляваща обезщетение за имуществени вреди, съставляващи бъдещи разходи за закупуване на две функционално активни протези. С решението си гс София е отхвърлил исковете по чл.50 ЗЗД за сумата 2000 лв, предявена частично от общия заявен размер от 250 000 лв, пропуснати ползи от неполучено трудово възнаграждение за периода 25.02.2008г – 12.02.2034 г, както и искът за сумата 1000 лв, предявен като частичен от общо заявената искова претенция в размер на 100 000 лв, пропуснати ползи за периода от 12.02.2034г. до 12.02.2041 г.
Прието е също така, че с писмена молба вх.№ 79749 от 12.11.2010г. ищецът Г. П. е направил увеличение на предявените от него искове като е поискал исковете му да се считат предявени общо за сумата от 625 301 лева и на 16.11.2010 г съдът е разпоредил да се изпрати препис от молбата по чл.116, ал.1 ГПК /отм/ на ответника за становище, който му е връчен на 22.11.2010 г. В проведеното след тази дата открито съдебно заседание от 15.12.2010 г, съдът не се е произнасъл по направеното искане за допускане увеличение на исковете, а е дал ход на устните състезания по съществото на спора и със съдебното решение се е произнесъл, но не по така увеличените искове.
При тези данни въззивният съд е приел, че съгласно разпоредбата на чл.116 ГПК/отм./ ищецът при всяко положение на делото може да увеличи, да намали или да измени своето искане и когато това стане в отсъствие на ответника, той трябва да направи това с писмена молба, препис от която се връчва на ответната страна и че в настоящия случай са били налице всички изискуеми от закона предпоставки за увеличение на размера на предявените искове по реда на чл.116 ГПК/отм./ – искането е направено своевременно, препис от молбата е връчен на ответника и така той е имал възможност да изрази становище. Изложени са съображения за това, че в този случай първоинстанционният съд е следвало задължително да се произнесе по така увеличените от ищеца искове, независимо от обстоятелството, че липсва изрично постановено определение по исканото увеличение, тъй като наличието на такова определение е необходимо само доколкото да очертае недвусмислено предмета на съдебния спор, но не е елемент от фактическия състав на горната разпоредба. Още повече пропуска на съда в тази насока, не може да влече неблагоприятни за ищеца последици. Поради изложените мотиви въззивният съд е приел, че обжалваното решение, с което съдът е отхвърлил като неоснователна молбата за допълване на решението си, е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а делото върнато на ГС София за произнасяне с допълнително решение, с оглед направеното увеличение на размера на предявените искове.
В изложението по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят поддържа, че в решението е даден отговор на процесуални въпроси от значение за спора: подлежи ли на инстанционен контрол определение за отказ да се допусне увеличение на иска, може ли по реда на допълване на решението да се иска произнасяне по размер на иска, за който няма допуснато увеличение с изрично определение на съда, ако липсва произнасяне по увеличение на иск от първоинстанционния съд може ли въззивният да приеме, че молбата, с която е направено това искане, е основателна, при наличие на постановено решение по съществото на спора, може ли съдът да приеме, че е има надлежно предявен иск, когато същият е заявен след завършване на съдебното дирене и по който не е внесена държавна такса. Поддържа, че тези въпроси са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, разрешавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Представя решение от 06.02.1980г. по гр.д.№3162/1979г. на ВС, в което е прието, че е недопустимо увеличение на иск по чл.14, ал.4 СК/отм./ след изтичане на едногодишен срок, което е неотносимо към настоящия спор, както и определения на състави на ВКС, които не следва да се вземат предвид при преценката за допустимост на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на основание чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК по поставените от жалбоподателя въпроси. Единственият въпрос от значение за спора е този за предпоставките за допълване на постановено решение, при положение, че съдът не се е произнесъл по цялото искане на страната, по който въпрос произнасянето на въззивния съд следва да е осъществено при наличие на някоя от предпоставките на т. т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, за да обоснове допускане на касационното обжалване. В случая не е налице нито една от хипотезите, тъй като горният процесуалноправен въпрос не е решен в противоречие с представените определения на състави на ВКС, които са и неотносими към настоящия спор, нито е обосновано значението му за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Изложените от жалбоподателя съображения представляват оплаквания за неправилност на извода на съда, че е налице основание за допълване на решението. Постоянна и непротиворечива е съдебната практика по приложението на чл. 193 ГПК (отм.) сега чл. 250 ГПК от новия ГПК, съгласно която страната може да иска да бъде допълнено решението, когато съдът не се е произнесъл по цялото й искане. В същата се приема, че с допълнителното решение се отстранява непълнота на постановеното решение, когато то не обхваща целия спорен предмет, както и че при непълното решение липсва формирана воля на съда относно част от спорното право, поради което в производство по допълване на решението не може да се иска пререшаване на спора по същество, нито да се поставят нови искания. В този смисъл е и постановената задължителна практика на ВКС, изразена в решение от 26.10.2010 г. по т. д. № 799/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ отд., постановено по реда на чл.290 ГПК.
Останалите посочени от жалбоподателя въпроси не са от значение за спора, тъй като по тях липсва произнасяне на съда и не съставляват основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на т.1 от ТР№1/2009г. на ОСГК ТК на ВКС.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 22.12.2011г. по гр.д.№38972011г. на Апелативен съд София, на основание чл.280 ал.1, т.1-3 ГПК, по жалба на [фирма].
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: