3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1142
гр.София, 01.11.2012г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети октомври, две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател:надежда зекова
Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА
светла бояджиева
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 358 описа за 2012 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 01.12.2011г. по гр.д.№ 481 / 2011г., с което АС Варна е уважил иск с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД.
Жалбоподателят – Х. Х. С., чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл правен въпрос който е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.
Ответникът В. А. К. в писмено становище поддържа, че не следва да се допусне касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил решение от 26.04.201год. по гр.д. 484/2010 год. на ОС Добрич, в частта му, с която е отхвърлен предявеният от В. К. иск срещу Г. А. и Х. Х., да бъде обявен за нищожен на осн.чл.26, ал.1 ЗЗД поради противоречие с чл.183, ал.1 ЗУТ, като сключен без участието на всички съсобственици, договорът от г., с нотариален акт № г. на нотариус с район на действие РС К., между двамата ответници, с който те са си учредили право на строеж по чл.183, ал.1 ЗУТ върху съсобствения си поземлен имот в [населено място], като е приел за установено, договорът, сключен между Г. А. и Х. Х., на г. е нищожен поради противоречие със закона – чл.183, ал.1 ЗУТ, като сключен без участието на всички съсобственици, на осн. чл. 26, ал.1 ЗЗД.
Съдът е приел за установено, че въз основа на договори за дарения, сключени с нотариални актове № г. на РС- Балчик и №г. на РС Балчик и договор за доброволна ищецът и ответникът Г. А. са станали съсобственици на УПИ в кв. по подробния устройствен план на [населено място], като ищецът притежава 160 кв.м. в идеални части, а ответникът кв.м. в идеални части. Прието е, че със заповед №г. на К. на община – К. е одобрено изменение на подробния устройствен план за кв. на [населено място], засягащо съсобствения между ищеца и първия ответник УПИ и съседния УПИ ., като в частта на плана за регулация изменението се състои в преместване на регулационната линия между двата имота така, че площ от кв.м. се отделя от УПИ и се включва в УПИ ., в частта на плана за застрояване в текстовата част на заповедта е предвидено ниско етажно свободно застрояване, което не надвишава 13м и 4 етажа, а в графичната част е предвидено свързано застрояване. Установено е, че с решение от 13.07.2009г. по адм.д.№241/2009г. на Добричкия административен съд заповед №г. на кмета на община – К. е обявена за нищожна.
Преди обявяване заповедта за нищожна, а именно на г., с нотариален акт №г. на нотариус с рег.№ и район на действие РС К. Г. А. и Х. Х. са сключили договор, с който първия продава на втория от собствения си поземлен имот – идеална част от дворно място, цялото с площ кв.м. по нот.акт № д.№ г., съставляващо част от УПИ в кв. по плана на [населено място], одобрен със заповед №г., изменен със заповед № г., като на г. с нотариален акт № г. на нотариус с рег.№ и район на действие РС К., е сключен договорът, с който двамата ответници си учредили право на строеж по чл.183 ал.1 от ЗУТ върху съсобствения си поземлен имот в [населено място], [улица], подробно са описани обектите в жилищната сграда, за които всеки от договарящите придобива/отстъпва правото на строеж.
Прието е, че за ищецът В. К., който не е страна по сключения между ответниците договор за отстъпване право на строеж, е налице правен интерес да иска прогласяването му за нищожен, тъй като отстъпеното право на строеж е за терен, в който същият е съсобственик. Изложени са съображения за това че, след като УПИ е бил съсобствен на В. и Г. А. и при положение, че делба на поземления имот не е извършвана /горепосоченият договор е за доброволна делба само на сгради/, то промяната в регулационния план не може да доведе до промяна в правата им. Прието е, че отнетият от УПИ и включен в УПИ терен от кв.м. не е бил собственост само на ответника Г. А., а е бил съсобствен между него и ищеца в същото съотношение на идеалните им части. Взет е придвид и факта, че заповед №г. на К. на община – К. е обявена за нищожна, а нищожният административен акт не поражда правно действие от момента на издаването му – границата между двата урегулирани поземлени имота не е била променяна и част от УПИ не е отнемана от него и включвана в рамките на УПИ . Установено е, че сключеният между двамата ответници договор за отстъпване право на строеж е за обекти в сграда именно върху терена, който по нищожното изменение е отнет от съсобствения на В. К. и придаден към съседния урегулиран поземлен имот. Това е видно от даденото в договора описание на дворното място, върху което се отстъпва правото на строеж – като реална част с площ от кв.м. от съгласно заповед №г.
Съдът при тези данни е приел, че предявеният иск е основателен, тъй като е нарушено изискването на чл. 183, ал.1 ЗУТ учредяването на право на строеж върху съсобствен имот да се извърши с договор, в който участват всички съсобственици. Никой от съсобствениците не може да бъде задължен да търпи в своя имот сграда, за чието построяване не е дал съгласие и която пречи на упражняване на правото на собственост върху идеална част от терена в пълния му обем, дори и да стане собственик на ид.ч. от сградата. Посочено е, че аналогия с договора за продажба на чужд имот в случая е неприложима и са ирелевантни за спора твърденията за добросъвестност на договарящите, издаденото строително разрешение, вида на сградата и разпределението на обектите в нея, къде е входа й и т.н.
В изложението жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, за да обоснове допустимост на касационното обжалване посочва, че с въззивното решение е даден отговор на материално правния въпрос от значение за изхода на спора, а именно относно приложимостта на разпоредбата на чл.183, ал.4 ЗУТ, към правоотношения, възникнали преди нейното приемане, но действаща към момента на разрешаване на правния спор за валидността на учреденото право на строеж при условията на чл.183, ал.1 ЗУТ. Поддържа, че този въпрос е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Представя решение на ВАС по приложението на чл.183, ал.4 4ЗУТ.
С оглед на тези данни по делото Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение, тъй като са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по материалноправния въпрос за приложимостта на разпоредбата на чл.183, ал.4 ЗУТ, към правоотношения, възникнали преди нейното приемане, но действаща към момента на разрешаване на правния спор за валидността на учреденото право на строеж при условията на чл.183, ал.1 ЗУТ.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 01.12.2011г. по гр.д.№ 481 / 2011г. на АС Варна.
ДЕЛОТО да се докладва на Председателя на ІV г.о. на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание, като на жалбоподателя се укаже че следва да внесе държавна такса в размер на 1303,22 лева. в седмичен срок от съобщаването му за това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: