3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1312
гр.София, 10.12.2012г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти декември, две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 736 описа на ВКС за 2012 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 30.03.2012г. по гр.д.№2296/2011г. на ОС Бургас, в частта му, с която е определена дължимата се издръжка и режим на лични отношения на малолетното дете Я. с баща му Г. С..
Жалбоподателят Т. Я. С. поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по материалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са разрешавани противоречиво от съдилищата. Моли да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно.
Ответникът Г. Я. С. в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е предоставил е упражняването на родителските права на майката. Определил е режим на лични отношения между детето и бащата, както следва: всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 8.30 часа в събота до 16 часа в неделя, с право на преспиване на детето в дома на бащата, тридесет дни през лятото, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката, първите пет дни от времето, определено за пролетна ученическа ваканция, по време на великденските празници в неделя на Великден от 10 до 18 часа всяка нечетна година, по време на новогодишните празници – всяка нечетна календарна година и по време на коледните празници – всяка четна календарна година. Уважил е частично предявения иск за издръжка на детето и е осъдил бащата да заплаща месечно по 200 лева, считано от 13.05.2011 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпване на законни причини за изменението или отпадането й. За размера над присъдената издръжка от 200 лева до претендираната от 300 лева е отхвърлил иска като неоснователен, както и за периода от 01.11.2010 г. до 13.05.2011 г. Съдът е предоставил ползването на семейното жилище на мъжа и е постановил е след развода съпругата да носи предбрачното си име. Решението е обжалвано само в частта му, с която е определена дължимата се издръжка и режим на лични отношения на малолетното дете Я. с баща му Г. С..
При постановяване на решението съдът е приел за установено, че детето Я. Г. е родено на г. и при определяне мерките за лични отношения с бащата е взел предвид приетите по делото два социални доклада и е посочил, че по време на срещата с баща си детето е радостно, наблюдавали се топли отношения между двамата и е налице силна емоционална връзка, като бащата има желание да участва реално в живота му, но майката възпрепятствала контактите му с него. Приел е, че ролята на бащата във възпитанието на детето е от изключителна важност, защото изгражда коректива на поведение, която не може да бъде заменена от общуването единствено с майката. Посочил е, че възрастта на детето не е ниска и същото може да се обслужва само – то е ученик, умее да общува пълноценно, поради което не съществуват пречки същото да преспива в дома на баща си, доколкото видно от втория изготвен социален доклад бащата притежава добър родителски капацитет и подходящи жилищни условия, като освен това е налице силна емоционална връзка между двамата. Изложил е съображения за това, че водещ е интересът, здравето и пълноценното израстване на детето, като подлагането му на психологически травми би имало тежки последици за развитието му и, че личният контакт е необходим най-вече за детето, което чувства потребност да общува със своите родители.
Съдът е приел, че с оглед принципа за определяне размера на издръжката съобразно нуждите на детето и възможностите на родителя, който я дължи, включително предвид нормативно възприетия минимум за такава – 67,50 лева при минимална работна заплата от 270 лв. (към момента на постановяване на решението) – съобразно чл. 142, ал. 2 СК за пълното задоволяване нуждите на детето с оглед правилното му отглеждане, възпитание и хармонично развитие месечната издръжка за детето следва да е в размер на 400 лева, от които бащата съобразно неговите възможности следва да заплаща сумата от 200 лева, а останалата част от издръжката да е в тежест на майката, ведно с грижите по отглеждането и възпитанието на детето.
Като е обжалвал решението на въззивния съд жалбоподателката, чрез процесуалния си представител, е изложила становище, че с решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора, а именно относно критериите, които се съобразяват при определяне режим на лични отношения и за обстоятелства, които се вземат предвид при определяне размер на издръжка. Поддържа, че тези въпроси са разрешени в противоречие с практиката на ВКС и които са разрешавани противоречиво от съдилищата. Представя решения – от 26.01.2009г. по гр.д.№5005/2007г., ІV г.о. на ВКС, в което е прието, че съдът следи за интересите на детето, решение от 04.12.2008г. по гр.д.№6156/2007г.,Vг.о на ВКС, в което е прието, че интересите на детето и поведението на страните са от значение при определяне режим на лични отношения, решение от 20.11.2008г. по гр.д.№4783/2007г., Іг.о. на ВКС, в което се посочва, че интересът на детето следва да бъде водещ при определяне режим на лични отношения с родител. Представят се и две решение на съдилища, които няма данни да са влезли в сила и не следва да бъдат вземани предвид при преценка за допустимостта на касационното обжалване.
С оглед данните по делото Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че следва да бъде допуснато касационно обжалване по поставените от жалбоподателката материалноправни въпроси от значение за спора на основание чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК на решението само в частта, с която искът за издръжка на непълнолетно дете е уважен до размер на 200 лева месечно и е определен режим на лични отношения между бащата и детето. В трайната практика на ВКС, намерила израз и в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение от 07.09. 2011г. по гр. д. № 1384/2010г., ІV г.о. на ВКС, се приема, че тъй като в закона не са определени мерките относно личните отношения между родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителски права, то те се определят въз основа на обстоятелствата, установени във всеки конкретен случай, като основен критерий за всяка от тях е най-добрият интерес на децата, като те може да бъдат определени и по конкретни периоди, съобразени с опитните правила, с възрастта и със свързаните с нея обективни изменения в психоемоционалните способности и потребности на децата. Посочва се, че при неефективност на така определените мерки законът дава възможност на всеки родител да иска изменението им или определянето на нови. При съобразяване с тази практика въззивният съд е определил режима на лични отношения и в конкрлетния случай.
По въпроса за обстоятелства, които се вземат предвид при определяне размер на издръжка, съдът е дал отговор при точно прилагане на материалния закон към установените по делото факти и в съответствие със задължителната съдебна практика установена с Постановление № 5/16.11.1970 г. на Пленума на ВС и постановени по реда на чл.290 ГПК решения, включително решение от 28.09. 2011г по гр. д. № 1654/2010г. ІІІ г.о. на ВКС. В същата се приема, че нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят съобразно с обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от значение за конкретния случай, а възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация. Двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда детето.
По поставените въпроси не е налице и противоречива практика, която да се установява от представените от жалбоподателката решения към изложението по чл.284, ал.3 ГПК, а и същата е уеднаквена с установената задължителна такава на ВКС.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение от 30.03.2012г. по гр.д.№2296/2011г. на ОС Бургас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: