3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1105
гр.София, 25.10.2010г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети октомври, две хиляди и десета година в състав:
Председател:Надежда Зекова
Членове: Веска Райчева
Светла Бояджиева
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 767 описа на ВКС за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288, ал.1 ГПК.
Обжалвано е решение от 15.01.2010г. по гр.д.№3099 / 2009г., с което Пловдивски ОС е отхвърлил предявените от Р. Е. Б. искове срещу “БДЖ-П.п.”ЕООД с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Жалбоподателят – Р. Е. Б. поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по правен въпрос в противоречие с практиката на ВКС -основание за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Ответникът “БДЖ-П. п.” ЕООД в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд е отхвърлил предявените от Р. Е. искове срещу “БДЖ-П. п.” ЕООД с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ. Съдът е приел, че прекратяването на трудовото правоотношение със Заповед № ЛС-132/18.12.2008г. на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ, е законосъобразно. Изложени са съображения, че жалбоподателката не се ползува със защитата на чл.333 КТ, тъй като въпреки дадената й от работодателя възможност не му е представила доказателства, че попада в някоя от категориите защитени лица. Представено е експертно решение за наличие на хронична исхемична болест на сърцето едва от 23.02.2009г., т.е. след прекратяване на трудово правоотношение, за което заповед й е връчена на 01.01.2009г.
В изложението жалбоподателката е посочила, че с обжалваното решение е разрешен материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС и от значение за точното приложение на закона и развитието на правото относно действието на закрилата по чл.333, ал.1, т.3 КТ, с оглед изпълнението или не на задължението на работодателя да събира информация за заболяване, чието наличие налага да се получи разрешение от Инспекцията по труда, преди уволнението. Представя решение от 22.03.2001г. по гр.д.№1514/2000г. на ВКС, в което е посочено, че закрилата следва да бъде получена до датата на връчване на заповедта за уволнение, решение от 08.10.1999г. по гр.д.№1147/1998г. на ВКС, в което е прието, че работодателят има задължение да събере предварителна информация за заболявания, изискващи предварителна закрила, но няма задължение сам да извършва медицински изследвания.
С оглед на тези данни по делото Върховният касационен съд намира, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като в обжалваното решение е даден отговор на материалноправния въпрос в противоречие със задължителната практика на ВКС, намерила израз в решение от 11.06.2010г. по гр.д.№417/2009г., от 17.06.2010г. по гр.д.№477/2010г. и от 30.04.2010г. по гр.д.№1188/2009г. на ВКС, което налага да бъде допуснато касационно обжалване на същото.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
ДОПУСКА касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК на решение от 15.01.2010г. по гр.д.№3099 / 2009г. на Пловдивски ОС по жалба на Р. Е. Б..
ДЕЛОТО да се докладва на Председателя на ІV-то.г.о. на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: