О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 608
гр.София, 25.06.2009г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети юни, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 670 описа за 2009 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 21.01.2009г. по гр.д. № 993/ 2007г., с което Пловдивски апелативен съд, като е оставил в сила решение от 22.08.2007г. по гр.д. №3309/2005г.на Пловдивски окръжен съд, е осъдил Х. И. да заплати на Т. Д. и Д. М. /последната действуваща със съгласието на майка си Т/ по 2000 лева обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие и на Т. Д. сумата 935,55лева имуществени вреди от непозволено увреждане на основание чл.45 ЗЗД.
Жалбоподателите Т. Д. М. и Д. М. М. /последната действуваща със съгласието на майка си Т/ поддържат, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото и е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Молят да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно.
Ответникът З. “ Е. инс” АД – трето лице помагач, в писмено становище поддържа, че жалбата не следва да бъде допускана до разглеждане по същество от касационния съд, тъй като не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК.
Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1, т.1 и 3 ГПК, приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд, като е оставил в сила решение като е оставил в сила решение от 22.08.2007г. по гр.д. №3309/2005г.на Пловдивски окръжен съд, е осъдил Х. И. да заплати на Т. Д. и Д. М. /последната действуваща със съгласието на майка си Т/ по 2000 лева обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие и на Т. Д. сумата 935,55лева имуществени вреди от непозволено увреждане на основание чл.45 ЗЗД. Съдът, като е установил, че на 22.12.2002г. Х. И. е причинил ПТП с управлявания от Т. Д. автомобил, в който се возела и дъщеря й, е приел, че за нанесените им травми-стрес, болки в главата и гърба и синини, които са отзвучали и не съставляват трайни увреждания следва да се възмездят с обезщетение от по 2000 лева обезщетение и отхвърлил предявените искове до пълните им размери от по 2500 лева, като е присъдил и лихви от 22.12.2002г.
Съдът е приел, че предявеният от Т. Д. иск за сумата 10 599,05лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди от увреждането на лекия автомобил – лизингови вноски, застраховка, аларма на колата и поставяне на халогенни фарове е неоснователен, тъй като същият не е нейна собственост, а предоставен да се ползува на лизинг от “М”ООД, поради което ако има вреди, то те са настъпили за имуществото на последния. Съдът е установил, че в случая има сключен лизингов договор от 21.12.2001г. по силата на който е предадено ползуването на автомобила срещу определени вноски, а лизингодателят си запазва собствеността -т.2.становено е, че между страните е договорено, че лизингополучателя заплаща ремонта, като ще си претендира сумата от застрахователя, но в случая автомобилът е бракуван. При тези данни съдът е отхвърлил иска за имуществени вреди на Т. Д.
За да обосноват допустимост на касационното обжалване жалбоподателките Т. и Д. Д. поддържат, че неправилно е изтълкувано понятието „справедливо обезщетение” при определяне на размера на неимуществените вреди от непозволеното увреждане, като съдът е дал разрешение в противоречие с практиката на ВКС, като представя решение по н.д. №20/88г. ОСНК на ВС.
Жалбоподателката Т. Д. поддържа, че в обжалваното решение съдът се е произнесъл и по друг правен въпрос, а именно за това риска от погиването на веща при лизингов договор от кого се носи – лизингодателя или лизингополучателя, който въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото, основания за допустимост по смисъла на чл.280, ал.1, т. -т.1 и 3 ГПК. Представя решение от 26.01.1996г. по гр.д. №633/1995г. на V-г.о. ВС, в което е прието, че ако лизинга е финансов, като собствеността е прехвърлена чрез отпускане на кредит, то всички рискове са за сметка на лизигополучателя.
С оглед на изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да бъде допускано касационно обжалване на въззивното решение в частта му, с която е уважен иска за присъждане неимуществени вреди от непозволено увреждане. Въззивният съд действително се е произнесъл в решението си по материалноправен въпрос от значение за разрешаването на спора, но в съответствие с практиката на ВКС. В трайната практика на ВКС, се приема, че справедливото обезщетяване, каквото изисква чл. 52 ЗЗ. на всички неимуществени вреди, означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията, на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице в във всеки отделен случай конкретно, а не по общи критерии. Ето защо в случая не са налице сочените в жалбата основания за допускане на касационно обжалване, визирани в разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 – 3 ГПК, тъй като преценката на доказателствата, въз основа на които съдът е изградил вътрешното си убеждение, за това какъв следва да бъде размера на обезщетението, може да доведе до опорочаване на фактическите изводи на съда, а не на правните такива и съответно да доведе до произнасяне по правен въпрос, което да представлява предпоставка за допустимост на касационното обжалване по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта му, с която е отхвърлен предявения иск за заплащане на сумата иск за сумата 10 599,05лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди от увреждането. Въззивният съд се е произнесъл в решението си по материалноправен и въпрос от значение за изхода на делото, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Липсва съдебна практика по въпроса за това деликтната отговорност обхваща ли задължение за обезщетяване на имуществени вреди причинени на лизингополучателя по лизингов договор, при погиване на веща, в резултат на непозволено увреждане. Ето защо в случая е налице визираното в чл.280, ал.1, т.3 ГПК основание за допускане на касационното обжалване.
С оглед на така изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение.
Предвид изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННОТО обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 -3 ГПК решение от 21.01.2009г. по гр.д. № 993/ 2007г. на Пловдивски апелативен съд, в частта му, с която са отхвърлени исковете на Т. Д. и Д. М. /последната действуваща със съгласието на майка си Т/ за сумата над 2000 лева обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане на основание чл.45 ЗЗ. , по жалба на Т. Д. М. и Д. М. М. /последната действуваща със съгласието на майка си Т.
ДОПУСКА касационно обжалване на същото решение в частта му, с която е отхвърлен предявения от Т. Д. иск срещу Х. И. за сумата 10 599,05лева обезщетение за имуществени вреди от непозволено увреждане на основание чл.45 ЗЗ. , на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по жалба на Т. Д. М. .
Делото да се докладва на Председателя на ІV-то г.о. на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: