О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 331
гр.София, 23.03.2010г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети март, две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N1954 описа на ВКС за 2009 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288, ал.1 ГПК.
Обжалвано е решение от 03.07.2009г. по гр.д. № 3505 / 2008г., с което Софийски ГС е уважил предявените от Д. А. Х. искове срещу “П”КД-София, с правно основание чл.357, ал.1 КТ за сумата 24000 лева и с правно основание чл.86 ЗЗД за сумата 91,92 лева лихва за забава до 21.12.2007г., както и законната лихва, считано от същата дата.
Жалбоподателят – “П” КД поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по правни въпроси, които са разрешени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото -основание за допускане на касационното обжалване съобразно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК.
Ответникът Д. А. Х. в писмено становище оспорва допустимостта на касационното обжалване, като представя решения на ВКС в подкрепа на становището си.
Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, е уважил предявените от Д. А. Х. искове срещу “П”КД-София, с правно основание чл.357, ал.1 КТ за сумата 24000 лева и с правно основание чл.86 ЗЗД за сумата 91,92 лева лихва за забава до 21.12.2007г., както и законната лихва, считано от същата дата. Съдът е приел, че в чл.9.1 от сключен трудов договор на 22.01.2007г. страните при спазване разпоредбата на чл.66, ал.2 КТ са договорили при прекратяване на трудовия договор Д. Х. да не постъпва на работа при друг работодател, чиято дейност е сходна с дейността на работодателя му, в едногодишен срок, за което ще получи обезщетение в размер на трудовото му възнаграждение за всеки месец на действие на забраната.становено е по делото, че страните са прекратили договора по взаимно съгласие на 01.09.2007г. и за времето от 27.12.2007г. до 10.12.2008г. ищецът е работил в “Б” ЕООД, чиято дейност не е конкурентна, поради което съдът е приел, че му се дължи обезщетение за една година в размер на присъдената сума.
В изложението към касационната жалба жалбоподателят-работодател, за да обоснове допустимостта на касационното обжалване, посочва, че с решението е даден отговор на правен въпрос, а именно относно точното тълкуване на понятието “трудов спор” с оглед възможността като такъв да се разгледа спор по клаузата за обезщетение, уговорено в сключен от страните трудов договор, но касаещо правоотношения след неговото прекратяване, както и относно преценката за действителността на такава клауза, който въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Представя решения на Конституционния съд, Комисията за защита на конкуренцията и решения на Върховния административен съд, които не следва да бъдат преценявани от настоящата инстанция при преценка допустимостта на касационното обжалване.
При тези данни Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че съдът в решението си е дал отговор на правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото. Съдът е дал отговор на въпроса за действителността на клаузата за обезщетение, уговорена в сключен от страните трудов договор, но касаеща правоотношения след неговото прекратяване, като е направил преценка може ли тази уговорка да е “свързана с предоставяне на работната сила” по смисъла на чл.66, ал.2 КТ. По така разрешения материалноправен въпрос няма формирана трайна съдебна практика, което налага за да се преодолеят погрешни виждания относно прилагането на закона да се формира такава. Налице е основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Предвид изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННОТО обжалване на основание чл.280, ал.1, 3 ГПК на решение от 03.07.2009г. по гр.д. № 3505 / 2008г. на Софийски ГС по жалба на “П” КД.
ДЕЛОТО да се докладва на Председателя на ІV-то г.о. за насрочване в открито съдебно заседание, като задължава “П” КД да внесе 480 лева държавна такса, за което да му се съобщи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: