Определение №1282 от по гр. дело №959/959 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

 
 
 
                                      О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е
                                                  
                                                    № 1282
                                           София 16.09.2009г.
 
                                           В ИМЕТО НА НАРОДА
 
ВЪРХОВНИЯТ  КАСАЦИОНЕН  СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на четиринадесети септември през две хиляди и девета година в състав:
 
                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
                                                   ЧЛЕНОВЕ:  ВЕСКА РАЙЧЕВА
                                                                         СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря……………………..  и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 959 по описа за 2009 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
 
 
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Д. А. К. чрез адв. Т срещу решение № 45 от 27.02.09г.по гр.дело № 1582/08г.на Старозагорския окръжен съд,с което е отменено решение № 458 от 24.10.2008г.по гр.дело № 106/07г.на Гълъбовския районен съд и вместо него е постановено друго,с което е обявен за окончателен предварителния договор от 4.05.05г.,с който Д. А. К. е обещала да продаде на Ю. М. И. 4/6 ид.части от парцел **** в кв.19 по плана от 1959г.на с. И.,община Г. ,целият от 610 кв.м.,включващ жилищна сграда,стопанска сграда и дворно място,за сумата от 1500 лв,изплатена изцяло.
В изложението към касационната жалба се сочи чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК като основания за допустимост на касационното обжалване. Излагат се и съображения за нарушение на материалния закон и за съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 т .1 и т.3 от ГПК ,приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че предварителният договор може да бъде обявен за окончателен по реда на чл.19 ал.3 от ЗЗД само за тази част от обещания имот,която е собственост на обещателката Д. К. към момента на вписване на исковата молба – 4/6 ид.ч. Останалите 2/6 ид.части са собственост на дъщерите на покойния й съпруг В. Изложени са съображения,че неспазването на изискванията на чл.33 от ЗС не е пречка за успешното провеждане на иска,а последиците от неспазване на тези изисквания се състоят в правото на изкупуване,което непоканеният съсобственик има спрямо купувача .
В разглеждания случай не е налице основанието за допускане по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК – разрешен от въззивния съд правен въпрос в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Повдигнатият материалноправен въпрос относно разпореждането с недвижимо имущество,представляващо семейна имуществена общност,не е съществен за изхода на спора,тъй като процесният имот,макар и придобит по време на брака между съпрузите,към момента на сключване на предварителния договор на 4.05.05г.не е съставлявал СИО. Семейната имуществена общност е прекратена със смъртта на съпруга В на 23.03.99г. В тази връзка приложеното решение № 469 от 93г.на ВКС по гр.дело № 1724/92г.на ІІ г.о. не е относимо към настоящия казус.
Не е налице и хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК,при която променените икономически условия да налагат ново тълкуване на съществуваща правна норма,което да налага промяна във вече утвърдената практика на съдилищата. Не са изложени конкретни аргументи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с точното прилагане на закона и е от значение за развитието на правото.
Изложените твърдения за нарушение на материалния закон и за съществени нарушения на съдопроизводствените правила биха могли да се квалифицират като основания за касационно обжалване по чл.281 т.3 от ГПК при вече допусната касация,но не са основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 от ГПК.
Въз основа на изложеното следва,че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК,поради което не следва да се допуска касационно обжалване.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
 
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 45 от 27.02.09г.,постановено по гр.дело № 1582/08г.на Старозагорския окръжен съд по жалба на Д. А. К..
Определението не подлежи на обжалване.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.
 
 

Scroll to Top