О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 478
София 28.04.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на двадесет и шести април през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 103 по описа за 2010 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Е. И. ,Л. А. и М. Е. ч. пълномощника им адв. Д срещу въззивно решение № 1* от 4.11.09г.по в.гр.дело № 722/09г.на Пловдивския окръжен съд,с което е отменено решение № 169 от 11.12.08г.по гр.дело № 1634/08г.на Пловдивския районен съд и са отхвърлени предявените искове за заплащане на обезщетение за ползване на магазинно помещение за периода 1.12.04г.-16.06.06г.след прекратяване на договор за наем от 1.07.97г.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се твърди,че обжалваното решение е постановено в противоречие с практиката на Върховния касационен съд,казусът е решаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона. Приложени са копия от решения на състави на ВКС.
В писмен отговор ответникът по касационната жалба П. А. К. в качеството си на ЕТ”М” ч. пълномощника си адв. Г поддържа,че не са налице основанията на чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационното обжалване.
За да отхвърли предявените искове въззивният съд е приел,че поради негодността за ползване на процесния магазин – пропадане на пода му, за него не се дължи обезщетение за ползването му,съизмеримо с пазарния наем за исковия период.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение,като разгледа изложението към касационната жалба намира,че в него не се съдържат основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК. Разпоредбата на закона е възпроизведена бланкетно,без обосновка. Не са формулирани нито материалноправен,нито процесуалноправен въпрос,който е обсъден от въззивния съд. Недопустимо е съдът да извлича правните въпроси,които касаторът евентуално би имал предвид. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело от твърденията на касатора,както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Противното би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна по касационната жалба,а и възможно би било жалбоподателят да влага в правния въпрос различно съдържание от това,което ще изведе съдът. Приложените копия от съдебни решения по приложението на чл.232 и сл.от ЗЗД не обосновават наличие на основанието за допускане до касация по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК. Обжалваното решение не се разминава по правни изводи с цитираните решения,постановени по конкретни казуси,разрешени съобразно фактите и доказателствата за всеки отделен случай.
Изложените оплаквания за нарушение на материалния закон и за съществени нарушения на съдопроизводствените правила биха могли да се квалифицират като основания за касационно обжалване по чл.281 т.3 от ГПК при вече допусната касация,но не са основания за допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.1 от ГПК.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1* от 4.11.09г.,постановено по гр.дело № 722/09г.на Пловдивския окръжен съд по жалба на Е. И. ,Л. А. и М. Е.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.