О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 73
София, 20.01.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети януари,, две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 1506/2009 година.
Производство за допускане на касационно обжлване на основание чл. 288 ГПК.
С. К. К. от гр. С. е подал касационна жалба срещу решение на Софийския градски съд по гр. д. № 802/2008 г., приложил молба – изложение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, Постановление № 4/1968 г. на ВС и Решение от 2. 2. 2006 г. на състав на Е. съд по правата на човека.
Ответниците М. на вътрешните р. и П. на Р България не са взели становище по жалбата.
След проверка, касационният съд установи следното:
Софийският градски съд, с въззивно решение от 13. 11. 2008 г. по гр. д. № 802/2008 г. е оставил в сила решението на Софийския районен съд по гр. д. № 16642/2007 г., в частта, с която е отхвърлен искът на К. срещу МВР и П. , предявен на основание чл. 2, т. 2 ЗОДОВ, за сумата 9000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконно обвинение в престъпление. С въззивното решение, градският съд е обезсилил посоченото решение на районния съд в частта, с която е отхвърлен искът на К. срещу двамата ответници за сумата 300 лв. обезщетение за имуществени вреди, и прекратил исковото производство.
Искането на жалбоподателя за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е основателно. С обжалваното решение, въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и по процесуалноправни въпроси, които са свързани с точното прилагане на закона.
Решаващият съд е отхвърлил претенцията за обезщетение за неимуществени вреди по съображения, че ищецът не е доказал реалното претърпяване на такива вреди. Въззивното производство по делото се е развило и решението е постановено по реда на ГПК /отм./ и в чл. 128, ал. 1 ГПК /отм./ е предвидено, че не е необходимо да се доказват факти, за които съществува установено от закона предположение. С разпоредбата на чл. 2, т. 2 ЗОДОВ диспозитивно е прието, че при незаконно обвинение в извършване на престъпление, на гражданите се причиняват вреди, за които отговаря държавата чрез съответните органи. Доказването на фактически обстоятелства, релевантни за спорното право, се основава и на опитните правила /не само на гласни или писмение доказателства/ и в случая, решаващият съд би следвало да направи логически извод, че воденото срещу ищеца наказателно производство, приключило с оправдателна присъда, е накърнило неговото психическо състояние и му е създало емоционален дискомфорт. Отричайки изобщо причиняването на вреди на ищеца от незаконното обвинение, въззивният съд е приложил неточно и материалния закон – чл. 52 ЗЗД, който въвежда принципа за справедливост.
Основателно е искането на жалбоподателя за допускане на касация на въззивното решение, с което е обезсилено първоинстанционното решение за отхвърляне на иска за обезщетение в размер на 300 лв. и е прекратено производството. Въззивният съд е приел, че тази претенция е недопустима, тъй-като е налице друг процесуален ред за нейното реализиране – правомощие на наказателния съд по чл. 189 и чл. 190 НПК, да възложи на държавата разноските направени от подсъдимия за адвокатски хонорар, при постановяване на оправдателна присъда. В случая, въззивният съд неоснователно е приравнил материалното право с процесуалните възможности за неговата реализация. Отговорността по ЗОДОВ е подчинена на общия принцип за недопустимост на непозволеното увреждане и при наличие на материална щета, правоимащото лице, по своя преценка, определя способа на търсената защита за компенсиране на вредата, съгласно принципа на диспозитивното начало по чл. 6, ал. 2 ГПК. Нетоносимо към спора е позоваването на въззивния съд на чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ, отричащ приложението на закона, когато с друг нормативен акт е предвиден специален начин на обезщетение.
По изложените съображения и на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 13. 11. 2008 г. по гр. д. № 802/2008 г. на Софийския градски съд по жалбата на С. К.
УКАЗВА на жалбоподателя С. К. да заплати 5 /пет/ лв. държавна такса по светка на ВКС, съгласно чл. 18, ал. 3, във връзка с чл. 2а, ал.1, т. 1 от Тарифата за държавни такси по ГПК.
След изпълнение, делото да се докладва на председателя на четвърто гражданско отделение за насрочване в съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: