О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1665
София 15.12.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на четиринадесети декември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1456 по описа за 2009 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от М. И. К. чрез пълномощник адв. В от САК срещу решение № 128 от 16.05.09г.по в.гр.дело № 1289/09г.на Софийски градски съд в частта,с която е осъдена да заплати на М. на о. на РБългария на основание чл.249 ал.7 от ЗОВСРБ сумата 4536 лв,ведно със законните лихви от 6.11.07г.до окончателното изплащане.
Към касационната жалба е приложено изложение за допустимост на касационното обжалване. Жалбоподателката се позовава на основанията по чл.280 ал.1 т.1-3 от ГПК за допускане на касационното обжалване.
В писмен отговор ответникът по касационната жалба М. на о. моли да не бъде допускано касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 т.1-3 от ГПК,приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
За да уважи иска с правно основание чл.249 ал.7 от ЗОВСРБ въззивният съд е приел следното:Ответницата М. К. виновно е причинила средна телесна повреда на майор П. П. по повод изпълнение на военната му служба. М. на о. е изплатило на пострадалия парично обезщетение,предвидено в чл.249 ал.1 от ЗОВСРБ, в размер на сумата 4 536 лв,равно на 6 негови брутни месечни възнаграждения. Платеното обезщетение по чл.249 ал.1 от ЗОВСРБ породило регресно вземане за ведомството до размер на деликтното вземане на П. П. срещу ответницата-деликвент.
В разглеждания случай не са налице хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК за допускане на касационното обжалване. Основанието по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК е налице,когато в обжалваното въззивно решение,правен въпрос от значение за изхода по делото,е разрешен в противоречие с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска и търговска колегии,тълкувателни решения на ОС на ВС и постановления на Пленума на ВС,или решение,постановено по реда на чл.290 от ГПК. За да е налице основанието по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК правният въпрос трябва да е разрешен противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд,въззивен съд или решение на ВКС,постановено по реда на отм. ГПК по същия правен въпрос. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да са от значение за изхода по конкретното дело,за формиране решаващата воля на съда,но не и за правилността на обжалваното решение,за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационният съд трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора,но не и дали те са законосъобразни. Повдигнатият в изложението въпрос относно това дали средната телесна повреда на П. П. е причинена по повод изпълнението на военна служба не е правен въпрос,а се отнася до доказване на факти. Преценката на доказателствата,въз основа на които съдът е изградил вътрешното си убеждение,за това дали увреждането е причинено при или по повод изпълнението на военна служба на пострадалия,може да доведе до опорочаване на фактическите изводи на съда,а не на правните такива и съответно да доведе до произнасяне по правен въпрос,което да представлява предпоставка за допустимост на касационното обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК.
Не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК в случаите,като касаторът не е представил доказателства за наличието на влезли в сила съдебни актове,в които са формирани противоречиви изводи по въпросите,имащи значение за възприетия краен резултат по спора в обжалваното решение. Посочените в изложението решения на състави на ВКС и на СОС не са приложени,поради което не може да се обоснове извод за наличие на противоречива практика по въпроси,обуславящи крайният изход на делото.
Не е налице и хипотезата по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК,при която променените обществени условия да налагат ново тълкуване на съществуваща правна норма,което да налага промяна във вече утвърдената практика на съдилищата. Правната норма на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК е цитирана бланкетно,без да са изложени аргументи как приетото от въззивния съд разрешение на спора е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото.
Въз основа на изложеното следва,че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.1- т.3 от ГПК,поради което не следва да се допуска касационно обжалване.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 128 от 16.05.09г.,постановено по в. гр.дело № 1289/09г.на Софийския градски съд по жалба на М. И. К..
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.