О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 446
София 22.04.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на деветнадесети април през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 36 по описа за 2010 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от О. у. „Д”,представлявано от директора З. К. Л. ,приподписана от адв. Д от АК- С. срещу решение № 215 от 28.09.09г.по гр.дело № 362/09г.на Смолянския окръжен съд,с което е оставено в сила решение № 81 от 6.07.09г.по гр.дело № 1/09г.на Девинския районен съд. С него са уважени исковете за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл.344 ал.1 т.1,т.2 и т.3 от КТ,предявени от М. М. Б..
Към касационната жалба е приложено изложение за допустимост на касационното обжалване. Касаторът счита,че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС и обжалваното решение е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото. Прилага решение № 381 от 11.04.08г. по гр.дело № 1301/05г. на ІV г.о. на ВКС,решение № 76 от 28.03.05г.по гр.дело № 62/05г.на Смолянския ОС и решение № 423 от 3.01.05г.по гр.дело № 463/04г.на Смолянския РС,както и две решения на състави на ВС по приложението на чл.188 и чл.189 от ГПК/отм./
Ответницата по касационната жалба М. Б. не заявява становище.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 от ГПК,приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че заповед № 84 от 26.11.08г.на директора на ОУ”Д”с. Осиково,с която е прекратено трудовото правоотношение с М. Б. на основание чл.328 ал.1 т.2 от КТ поради съкращение в щата,е незаконосъобразна,тъй като е нарушена императивната разпоредба на чл.333 ал.4 от КТ.
Основание по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване е налице,когато в обжалваното въззивно решение,правен въпрос от значение за изхода на делото е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС;с тълкувателни решения на ОСГС на ВС,постановени при условията на чл.86 ал.2 от ЗСВ/отм./;с тълкувателни решения на ОСГТК,на ОСГК,на ОСТК на ВКС или решение,постановено по реда на чл.290 от ГПК. Настоящата хипотеза не е такава.
В разглеждания случай не е налице и основанието по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК за допускане на касационното обжалване. Приложното поле на тази хипотеза обхваща противоречие между разрешенията на правен въпрос,дадени в обжалваното решение на въззивния съд и влязло в сила решение на друг съд,независимо от степента му в системата на съдебната йерархия. Повдигнатият материалноправен въпрос относно синдикалната закрила по чл.333 ал.4 от КТ,с която се ползват синдикалните членове когато е предвидена в КТД,е разрешен в съответствие с трайната практика на съдилищата по приложение на материалния закон,в т.ч.и с приложените съдебни решения. Обжалваното решение не се разминава по правни изводи с решение № 381/11.04.08г.,постановено по гр.дело № 1301/05г.на ВКС,ІV г.о.,с което е оставено в сила въззивно решение № 76 от 28.03.05г.по в.гр.дело № 62/05г.на Смолянския ОС,с което е оставено в сила решение № 423/3.01.05г.по гр.дело № 463/04г.на Смолянския РС. В него е прието,че след като в колективния трудов договор е предвидена синдикална защита на синдикалните членове,основана на изричната разпоредба на чл.333 ал.4 от КТ,то следва да се приеме,че при уволнение на посочените основания на синдикалните членове от отрасъла,следва да се изисква съгласието на съответния синдикален орган,както императивно предвижда законовата норма. Както бе посочено по-горе в този смисъл е постановено и обжалваното въззивно решение.
Направените в жалбата оплаквания за неправилна преценка на доказателствата по делото касаят пороци на решението,които не могат да обусловят основание за допускане касационното обжалване. Тези доводи биха могли да се квалифицират като основания за касационно обжалване по чл.281 т.3 от ГПК при вече допусната касация,но не са основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 от ГПК.
Не е налице и хипотезата по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК,при която променените икономически условия да налагат ново тълкуване на съществуваща правна норма,което да налага промяна във вече утвърдената практика на съдилищата. При наличие на непротиворечива практика по приложението на чл.333 от КТ не се налага тълкуване на закона,което да доведе до отстраняване на непълноти или неясноти на правната норма.
Въз основа на изложеното следва,че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК,поради което не следва да се допуска касационно обжалване.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 215 от 28.09..09г.,постановено по в. гр.дело № 362/09г.на Смолянския окръжен съд по жалба на ОУ”Д”с. Осиково,общ. Девин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.