Р Е Ш Е Н И Е
№ 422
София 22.06.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на десети май, две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при участието на секретаря Юлия Георгиева
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова гражданско дело № 918 /2009 година.
Производство по чл. 290 ГПК.
Делото е образувано по жалба на В. С. – Н. от гр. Д. срещу решение на Апелативен съд – Варна по гр. д. № 8/2008 г., с което жалбоподателката е осъдена да заплати на ищеца по делото Б. П. от гр. Д. сумата 10 000 щатски долари, със законната лихва върху левовата равностойност на сумата от 6. 12. 2007 г., както и сумата 1242 лв. разноски за двете инстанции.
Касационно обжалване е допуснато с определение от 8. 10. 2009 г. на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК във връзка с точното прилагане на закона от въззивния съд при произнасяне по въпроса за доказателствената сила на частен свидетелстващ документ..
Ответникът по жалбата Б. А. П. счита за правилно въззивното решение и моли да бъде оставено в сила.
След проверка, касационният съд приема следното:
Оспорваното въззивно решение е постановено от Варненският апелативен съд след отмяна на първоинстанционното решение на Добричкия окръжен съд от 22. 10. 2008 г. по гр. д. № 1170/2007 г., с което искът на П. срещу Н. е бил отхвърлен. Въззивният съд е уважил иска като се е позовал на представения от ищеца писмен договор за заем от 21. 5 2000 г., сключен между него и Д. С. , починала през 2002 г. – наследодателка на жалбоподателката. Съдът е констатирал, че Д. С. се е подписала под изявлението в т. 1 от договора, че в деня на подписването Б. П. /неин внук – сина на дъщеря й Я. С. / й е дал в заем сумата 20 000 щ. д., за срок шест години, с падеж 22. 5. 2006 г.. След смъртта на Д. С. , задължението за връщане на заема е преминало върху нейните две дъщери като наследници – ответниците по иска В. С. – Н. и Я. С. , поради което всяка от тях е осъдена да заплати 1/2 част от задължението. Ответницата Я. С. /майка на ищеца/ не е обжалвала въззивното решение, в която част то е влязло в сила.
Изводите на решаващия съд относно доказване на задължението на ответницата В към ищеца П. в размер на сумата 10 000 щ. д. са необосновани, постановени при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Представения от ищеца договор за заем съдържа машинописен и саморъчно изписан текст. Ръкописно са отразени датата на договора – 21 май 2000 , имената, ЕГН и адресите на заемодателя П. и на заемополучателя Д. С. , датата на връщане на заема – 22 май 2006 и част от срока на заема – 6/шест/. Останалите данни по договора и конкретно даването на сумата 20 000 щ. д. от заемодателя на заемополучателя са удостоверени с машинописен текст. Няма твърдение от ищеца, че ръкописния текст е изписан от Д. С. , неговото твърдение е само, че под документа е положен неин подпис, представляващ изписване на собственото й име Д. и в първоинстанционното производство по делото е прието заключение на графическа експертиза, че този подпис е положен от Д. С. Само наличието на автентичен подпис на наследодателката на жалбоподателката върху документа, обаче, не е достатъчно основание да се приеме, че наследодателката фактически е получила от ищеца сумата 20 000 щ. д.. Представеният от ищеца договор е частен диспозитивен документ и в това му качество няма материална доказателствена сила. Доколкото ищецът твърди, че договорът има и характер на свидетелстващ документ, т. е. че удостоверява предаването от него и получаването от Д. С. на сумата 20 000 щ. д., следва да се има предвид, че в този смисъл документът представлява извънсъдебно твърдение на заинтересувана страна – ищеца, и такъв частен свидетелстващ документ няма обвързваща доказателствена сила, щом се касае за признаване на изгодни обстоятелства за страната, която се позовава на документалното удостоверяване. Съдът е длъжен с оглед на всички доказателства по делото и по свое вътрешно убеждение да се произнесе относно доказателствената сила на частния свидетелстващ документ и в случая, въззивният съд не е направил такава преценка. По делото е установено, че към момента на договора от 21 май 2000 г. ищецът е отбивал редовна военна служба до октомври 2000 год. и е започнал работа като счетоводител през 2001 г.. Твърдението му, че е получил 16 000 щ. д. от неговата майка, притежаваща сумата след продажба на съсобствен имот през 1998 г. – нот. акт № 98/22. 4. 1998 г., и че е имал лични спестявания в размер на 4000 щ. д., не се подкрепят от никакви доказателства. Твърди се от ищеца, че е дал заема на своята баба за да извърши ремонт на нейната къща, но не представя доказателства, че ремонт е извършен и то на такава значителна стойност. Показателен е и фактът, че при сключване на договора, заемополучателката С. е на 80 години и както е посочил експертът – графолог, положеният от нея подпис показва влошени писмено двигателни навици поради старост или болест. При това състояние на Д. С. , е необяснимо от гледище на житейската логика и общоприетите норми за етични взаимоотношения, че ищецът натоварва своята баба с извършването на ремонт на недвижим имот и изплащането на една значителна сума, като предвижда и неустойка по 10 щ. д. за всеки просрочен ден след падежа.
Като има предвид изложеното, касационният съд счита за неправилен изводът на решаващия съд, че наследодателката на жалбоподателката е получила от ищеца П. заем в размер на сумата 20 000 щ. д., поради което жалбоподателката не му дължи заплащане на сумата 10 000 щ. д., равняваща се на нейния наследствен дял от имуществото на праводателката Д. С.
Върховният касационен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решението от 9. 3. 2009 г. по гр. д. № 8/2009 г. на Варненския апелативен съд В ЧАСТТА, с която е осъдена В. Б. С. – Н. да заплати на Б. А. П. сумата 10 000 щ. д., със законната лихва върху левовата равностойност на сумата от завеждане на иска на 6. 12. 2007 г. и сумата 1242 лв. разноски за двете инстанции и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б. А. П. срещу В. Б. С. – Н. иск за сумата 10 000 щ. д., ведно със законната лихва от предявяване на иска на 6. 12. 2007 год.
ОСЪЖДА Б. А. П. от гр. Д. да заплати на В. Б. С. – Н. от гр. Д. сумата 1814 /хиляда осемстотин и четиринадесет /лева разноски по делото за всички инстанции.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: