О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 476
София 28.04.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на двадесет и шести април през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 78 по описа за 2010 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от К. А. К. чрез адв. М срещу решение№ 1* от 28.10.09г.по в.гр.дело № 2351/09г.на Пловдивския окръжен съд. С него е отменено решение № 1* от 16.06.09г.по гр.дело № 1896/09г.на Пловдивския районен съд в частта,с която са уважени исковете за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и т.2 от КТ,предявени от същата страна против Д. ”С”гр. Пловдив и е постановено друго,с което исковете са отхвърлени.
В изложението към касационната жалба жалбоподателката счита,че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни въпроси,решавани противоречиво от съдилищата и от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото. Прилага копия от две решения на състави на ВКС.
В писмен отговор ответникът по касационната жалба излага съображения за неоснователността й и моли въззивното решение да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 2 и т.3 от ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че заповед № 598/29.12.08г.на директора на Д. ”С” гр. П.,с която е прекратено трудовото правоотношение с К. А. К.-личен асистент, на основание чл.325 т.4 от КТ – завършване на работата и поради това,че лицето не отговаря на условията на чл.9 от ППЗСП,считано от 1.01.09г.,е законосъобразна. Решаващите мотиви на съда са,че към 1.01.09г. е изтекъл крайния срок,предвиден по трудовия договор – 31.12.08г.
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
Приложното поле на хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК обхваща противоречие между разрешенията по правен въпрос,дадени в обжалваното решение на въззивния съд и влязло в сила решение на друг съд,независимо от степента му в системата на съдебната йерархия. Материалноправният или процесуалноправният въпрос могат да бъдат повече от един,но трябва да са от значение за изхода по конкретното дело,за формиращата воля на съда,но не и за правилността на обжалваното решение,за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посочените от жалбоподателката материалноправни въпроси относно това дали несъответствието на посоченото в заповедта основание с действителната фактическа обстановка прави заповедта за уволнение незаконосъобразна; може ли с трудовия договор да се уговарят нови,неуредени в закона основания за прекратяване на трудовото правоотношение;може ли да се приеме,че социално подпомагано лице не отговаря на изискванията на чл.9 от ППЗСП,ако не отговаря на изискване по чл.10 ал.1 от ППЗСП не са обусловили решаващите мотиви на въззивния съд. Както би посочено по-горе съдът е приел,че договорът между страните е бил сключен като срочен – с оглед извършване на работата,но и с крайна дата,посочена в него – 31.12.08г. Трайната съдебна практика приема,че изтичането на срока е основанието за прекратяване на трудовия договор,а волеизявлението на работодателя за прекратяване на трудовия договор има само констативно значение.
Приложените решения на състави на ВКС се отнасят до несъответствието на фактическата обстановка с цифровата част на уволнителната заповед и с оглед изложеното по-горе са неотносими към конкретния случай,поради което не могат да обосноват приложението на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК.
Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика,или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са непълни,неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Предвид обстоятелството,че посочените от жалбоподателката правни въпроси не са обусловили изхода на спора,не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК за допускане до касационно обжалване.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 1* от 28.10.09г.,постановено по в. гр.дело № 2351/09г.на Пловдивския окръжен съд по жалба на К. А. К..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.