О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 114
София 27.01.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на двадесет и пети януари през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1577 по описа за 2009 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от С. Н. Й. от гр. В. чрез пълномощник адв. А срещу решение № 1* от 7.08.09г.по в.гр.дело № 1391/09г.на Варненския окръжен съд,с което е оставено в сила решението на Варненския районен съд,постановено на 1.06.09г.по гр.дело № 9842/08г. С него са отхвърлени предявените от същата страна против „П”АД искове за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл.344 ал.1 т.1,т.2 и т.3 от КТ.
Към касационната жалба е приложено изложение за допустимост на касационното обжалване. Жалбоподателката счита,че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос,решаван противоречиво от съдилищата. Прилага копия от решения на състави на ВКС.
В писмен отговор ответникът по касационната жалба „П”АД моли да не бъде допускано касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК ,приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
За да отхвърли обективно съединените искове за защита срещу незаконно уволнение по чл.344 ал.1 т.1 – т.3 от КТ въззивният съд е приел,че заповед № 203692/5.11.08г.на изп.директори на „П”АД,с която е прекратен трудовия договор на ищцата С. Н. Й.,на длъжност”специалист контрол приходи” в сектор „П” на направление „Н” на основание чл.328 ал.1 т.2 пр.2 от КТ–поради съкращение в щата,е законосъобразна. Изложени са съображения,че е налице валидно взето решение за съкращаване в щата на ответното дружество,което касае и заеманата от ищцата длъжност. Налице е и реално съкращаване на тази длъжност чрез преминаване на основните й трудови функции към други съществували отпреди длъжности/технолог търговска експлоатация/Направен е извод,че работодателят е упражнил законосъобразно правото си на подбор съобразно критериите на чл.329 ал.1 от КТ.
В разглеждания случай не е налице хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК за допускане на касационното обжалване. Приложното поле на тази хипотеза обхваща противоречие между разрешенията по правен въпрос,дадени в обжалваното решение на въззивния съд и влязло в сила решение на друг съд,независимо от степента му в системата на съдебната йерархия. Повдигнатият материалноправен въпрос относно задължението на работодателя да извърши подбор не е разрешен в противоречие с утвърдената съдебна практика,в т.ч.и с приложените решения на състави на ВКС. С обжалваното решение въззивният съд е приел,че заеманата от ищцата длъжност”специалист контрол приходи” и длъжността „технолог търговска експлоатация” не са сходни,тъй като са с различни трудови функции и различни изисквания за образование за заемането им,поради което работодателят не е имал задължение да извърши подбор измежду ищцата и лицата,заемали тази длъжност. Преценката на доказателствата,въз основа на които съдът е изградил вътрешното си убеждение за това дали е законно или не прекратяването на трудовото правоотношение,може да доведе до опорочаване на фактическите изводи на съда,а не на правните такива и съответно да доведе до произнасяне по правен въпрос,поради което не представлява предпоставка за допустимост на касационното обжалване.
Въз основа на изложеното следва,че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК,поради което не следва да се допуска касационно обжалване.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК жалбоподателката следва да заплати на ответника по жалбата направените пред тази инстанция разноски в размер на 240 лв,представляващи юрисконсултско възнаграждение, определено по чл.7 ал.1 т.1 от Наредба № 1/04г.за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 1* от 7.08.09г.,постановено по в. гр.дело № 1391/09г.на Варненския окръжен съд по жалба на С. Н. Й..
ОСЪЖДА С. Н. Й. от гр. В., ул.”Б”№ 40 ет.1 ап.3 да заплати на П. ”БМФ”АД гр. В.,бул.”П”№ 1 сумата 240 лв /двеста и четиридесет/,представляваща юрисконсултско възнаграждение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.