О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 5
София, 06.01.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети ноември, две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 1294/2009 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
Ямболският окръжен съд, с въззивно решение от 10. 6. 2009 г. по гр. д. № 95/2009 г. е признал за недействителен, на основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД, по отношение на Г. Г. , договорът за продажба на недвижим имот, сключен с нот. акт № 15/8. 12. 1996 г., с който З. Г. е продала на Н. Б. и съпругата му К. Б. , 4/6 ид. ч. от двустаен апартамент в гр. Т., заедно с избено помещение и 1.69% ид. ч. от правото на строеж и общите части на сградата, построена върху държавна земя, УПИ * в кв. 13 по плана на гр. Т..
Н. А. Б. от гр. Т. е подал касационна жалба против въззивното решение, към която са приложени изложение на основанията за допустимост на касационната жалба и копия на съдебни решения.
Ответникът по жалбата, ищец по делото, Г. Х. Г. от гр. Т. не е взел становище.
Ответницата по иска, З. С. Г. от гр. Т. подкрепя жалбата на Б.
След проверка, касационният съд установи следното:
Въззивният съд е уважил иска на Г. Г. по чл. 135, ал. 1 ЗЗД, след като е приел, че по делото са установени трите предпоставки на разпоредбата. Констатирал е, че ищецът е кредитор на ответницата Зл. Г. за сумата 2500 евро по запис на заповед, за което вземане е налице влязло в сила съдебно решение и издаден изпълнителен лист. Преценил е, че с продажбата на апартамента, ответницата Г е затруднила ищеца в събиране на вземането му, тъй- като съгласно чл. 133 ЗЗД, в качеството й на длъжник, тя отговаря за дълга си с цялото имущество, вкл. и с единственото си жилище, с което се разпоредила. Прието е за безспорно установено, че ответникът по иска и купувач на апартамента, Н. Б. е знаел за увреждането непосредствено преди сключване на сделката.
Искането на жалбоподателя Б. за допускане на касационно обжалване на въззивното решение е обосновано по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – произнасяне по материалноправен въпрос, който има основно значение за спора по делото и е разрешаван противоречиво от съдилищата.
Искането е основателно.
Въззивният съд е приел, че продажбата на апартамента, извършена от съсобствениците му З. Г. , В. Г. и Н. В. , от който З. Г. е притежавала 4/6 ид. ч., уврежда ищеца, който има вземане към последната в размер на 4889. 57 лв., левова равностойност на 2500 евро, тъй–като несеквестируемостта на жилището отпада вследствие на сделката. В този смисъл е приложеното решение № 855/4. 12. 2003 г. по гр. д. № 123/2003 г. на състав на ВКС, второ гражданско отделение. В обратния смисъл се е произнесъл друг състав на Върховния съд – решение № 1562/20. 5. 1982 г., първо гражданско отделение. С това решение е прието, че разпореждането на длъжника с единственото му жилище, което е несеквестируемо, не уврежда кредитора и не може да бъде предмет на отменителния иск по чл. 135 ЗЗД.
Следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение, за да бъде постановено решение за уеднаквяване на практиката по чл. 291 ГПК.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Ямболския окръжен съд от 10. 6. 2009 г. по гр. д. № 95/2009 г. В ЧАСТТА, с която е признат за недействителен спрямо Г. Г. , договорът за продажба на 4/6 ид. ч. от апартамент в гр. Т., сключен между З като продавач и Н. Б. като купувач, удостоверен с нот. акт № 15/8. 12. 2006 г., по жалбата на Н. Б.
Да се уведоми жалбоподателя Н. Б. да внесе по сметка на ВКС сумата 25 /двадесет и пет/лева държавна такса за разглеждане на касационната жалба.
След изпълнение, делото да се докладва на председателя на четвърто гражданско отделение за насрочване в съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: