О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1442
София 21.10.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1134 по описа за 2009 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от „Р”ЕООД-гр. Смолян срещу решение № 622 от 10.04.09г.по гр.дело № 2826/08г.на Пловдивския окръжен съд в частта,с която е отменено решение № 172 от 8.08.08г.по гр.дело № 894/08г.на Пловдивския районен съд и са уважени исковете за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл.344 ал.1 т.1,т.2 и т.3 от КТ,предявени от П. К. Х..
Към касационната жалба е приложено изложение за допустимост на касационното обжалване. Касаторът счита,че въззивният съд се е произнесъл по правен въпрос,решаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото.
В писмен отговор ответникът по касационната жалба П. Х. моли да не бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК ,приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че заповед № 3 от 21.01.08г.на управителя на „Р”Е. ,с която е прекратено трудовото правоотношение на ищцата П. К. Х.,на длъжност”продавач-консултант”в магазин в гр,Пловдив,на основание чл.330 ал.2 т.6 и чл.188 т.3 от КТ във вр.с чл.190 ал.4,5 от КТ от КТ-дисциплинарно уволнение,е незаконосъобразна. Изложени са съображения, че не са доказани вменените й с уволнителната заповед дисциплинарни нарушения- липси на стоки и стоки,продавани на завишени цени.
В разглеждания случай не е налице хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК за допускане на касационното обжалване. Повдигнатият материалноправен въпрос относно дисциплинарната отговорност на работника за допуснати нарушения по чл.190 ал.1 т.4 и т.5 от КТ – „злоупотреба с доверието на работодателя” и „ощетяване на гражданите от работници в търговията и услугите”,е разрешен в съответствие с трайната практика на съдилищата по приложение на материалния закон. Противоречива съдебна практика е налице когато един и същ въпрос е разрешен по различен начин в обжалваното решение и в други влезли в сила решения,а не различното произнасяне на двете съдебни инстанции по конкретния казус. В изложението не са посочени и представени съдебни решения,които да обосноват твърдението за противоречива практика.
Направените в жалбата оплаквания за неправилна преценка на доказателствата по делото ,касаят пороци на решението,които не могат да обусловят основание за допускане касационното обжалване. Тези доводи биха могли да се квалифицират като основания за касационно обжалване по чл.281 т.3 от ГПК при вече допусната касация,но не са основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 от ГПК.
Не е налице и хипотезата по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК,при която променените икономически условия да налагат ново тълкуване на съществуваща правна норма,което да налага промяна във вече утвърдената практика на съдилищата.
Въз основа на изложеното следва,че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК,поради което не следва да се допуска касационно обжалване.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 622 от 10.04.09г.,постановено по в. гр.дело № 2826/08г.на Пловдивския окръжен съд по жалба на „Р”ЕООД.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.