Определение №448 от по гр. дело №62/62 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

 
 
 
                                      О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е
                                                  
                                                    № 448
                                           София 22.04.2010г.
 
                                           В ИМЕТО НА НАРОДА
 
 
ВЪРХОВНИЯТ  КАСАЦИОНЕН  СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на деветнадесети април  през две хиляди и девета година в състав:
 
                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
                                                   ЧЛЕНОВЕ:  ВЕСКА РАЙЧЕВА
                                                                         СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря……………………..  и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 62 по описа за 2010 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
 
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от М. на о. срещу решение от 27.10.09г.по гр.дело № 5899/09г.на Софийски градски съд,с което е оставено в сила решение от 9.04.09г.по гр.дело № 38502/08г.на Софийски районен съд,78 състав. С него са уважени исковете за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл.344 ал.1 т.1,т.2 и т.3 от КТ,предявени от М. С. К.
Към касационната жалба е приложено изложение за допустимост на касационното обжалване. Касаторът счита,че въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 от ГПК,приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че заповед № Р* от 26.09.08г.на главния секретар на М. на о. ,с която е прекратено трудовото правоотношение на ищцата Г на основание чл.328 ал.1 т.2 от КТ поради съкращение в щата,е незаконосъобразна. Изложени са съображения,че е нарушена разпоредбата на чл.333 ал.4 от КТ – не е взето предварително съгласие от синдикалния орган на съответната синдикална организация с оглед обстоятелство,че към момента на уволнението ищцата е била синдикален член в НС”О”към КТ”П” и по действащия КТД е била предвидена синдикална закрила. Съдът е приел,че пасивно легитимиран да отговаря по исковете е М. на о. като правоприемник на закритата ИА”Д” по силата на ПМС № 167 от 11.07.08г.
В разглеждания случай не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК за допускане на касационното обжалване. Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика,или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са непълни,неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Настоящата хипотеза не е такава. Поставеният от касатора въпрос за пасивната легитимация не е от значение за точното прилагане на закона по смисъла на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК и е разрешен от въззивния съд съобразно доказателствата по делото. Преценката на доказателствата,въз основа на които съдът е изградил вътрешното си убеждение за това кой е надлежния ответник по иска може да доведе до опорочаване на фактическите изводи на съда,а не на правните такива и съответно да доведе до произнасяне по правен въпрос,което да представлява предпоставка за допустимост на касационното обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК.
Въпросът относно запазването на трудовото правоотношение при правоприемство на закрити юридически лица,част от дейността на които е поета от две или повече юридически лица, е уреден в закона – чл.123 от КТ. При наличие на непротиворечива практика по приложението на чл.123 от КТ не се налага тълкуване на закона,което да доведе до отстраняване на непълноти или неясноти на правната норма.
Въз основа на изложеното следва,че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК,поради което не следва да се допуска касационно обжалване.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение от 27.10.09г.,постановено по в. гр.дело № 5899/09г.на Софийски градски съд по жалба на М. на отбраната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.
 
 

Scroll to Top