О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 217
София 18.02.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на петнадесети февруари през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1737 по описа за 2009 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Постъпили са две касационни жалби от В. П. Н. ,В. В. А.,Т. Г. А. и П. Г. Д. чрез адв. Д от САК и от Й. П. А.,Е. П. С. и Б. П. Л. чрез адв. Ц срещу решение от 23.03.09г.по в.гр.дело № 3502/06г.на Софийски градски съд,с което е оставено в сила решение от 29.05.06г.на СРС,73 състав. С него е отхвърлен като погасен по давност предявения от същите страни иск с правно основание чл.43 ал.1 б.”б” от ЗН за унищожаване поради измама на саморъчно завещание от 5.03.1999г.,издадено от А. Г. А. в полза на Ц. С. К.
Към касационните жалби са приложени изложения за допустимост на касационното обжалване. Жалбоподателите считат,че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на съдилищата. Прилагат копия от решения на състави на ВС и ВКС.
В писмен отговор ответницата по касация Ц. С. К. чрез процесуалния си представител адв. Г моли въззивното решение да не бъде допускано до касационно обжалване.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК ,приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд е приел неоснователност на предявения иск с правно основание чл. 43 ал.1 б.”б” от ЗН,като е изложил съображения,че ищците в качеството си на наследници на завещателя А. А. – техен чичо не са доказали момента на узнаването на обстоятелствата,формирали порок във волята му при изготвяне на завещателното разпореждане,поради което е счел за меродавна датата на обявяването му -26.11.99г. Предвид факта,че исковата молба е подадена на 19.11.04г. е направен извод,че тригодишната погасителна давност е изтекла
В разглеждания случай не е налице хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК за допускане на касационното обжалване. Приложното поле на тази хипотеза обхваща противоречие между разрешенията по правен въпрос,дадени в обжалваното решение на въззивния съд и влязло в сила решение на друг съд,независимо от степента му в системата на съдебната йерархия. Посоченият процесуалноправен въпрос относно заличаването на допуснат при режим на довеждане свидетел поради неявяването му не е разрешен в противоречие със съдебната практика. Приложените съдебни решения са по конкретни дела,които касаят различни хипотези и не са приложими към настоящата. В случая правилно въззивният съд не е уважил искането за отлагане на делото поради неявяване на втория допуснат до разпит свидетел по делото при режим на довеждане от ищците,тъй като същите не са представили доказателства за уважителна причина за неявяването му,не са уточнили,че ще установи различни обстоятелства от тези,установени от разпитаната свидетелка П,както и не са внесли допълнителна държавна такса по чл.65 от ГПК/отм./Преценката на доказателствата,включително и свидетелските показания,въз основа на които съдът е изградил вътрешното си убеждение,може да доведе до опорочаване на фактическите изводи на съда,а не на правните такива и съответно да доведе до произнасяне по правен въпрос,което да представлява предпоставка за допустимост на касационното обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решението от 23.03.09г.,постановено по в. гр.дело № 3502/06г.на Софийски градски съд,ГК,ІV”Г”състав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.