О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 425
София 16.04.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на дванадесети април през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 10 по описа за 2010 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Г. А. Г. и А. Г. Г. чрез пълномощник адв. И срещу решение № І* от 24.04.08г.по в.гр.дело № 632/07г.на Бургаския окръжен съд. С него е отменено решение № V* от 15.06.06г.по гр.дело № 349/06г.на Бургаския районен съд и вместо него е постановено друго,с което е отхвърлен искът на Г. и А. Г. за осъждане на И. С. Д.,М. К. К.,М. К. С.,К. С. С. и К. С. С. да предадат на ищците владението върху празно дворно място,находящо се в землището на с. Ч.,в м.”Д”/”Акра”/,представляващо имот пл. № 609 по кадастралния план на землището на с. Ч..
Касаторите считат,че въззивният съд се е произнесъл с обжалваното решение по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото. Прилагат копия от решения на състави на ВКС. В самото изложение се излагат оплаквания за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
В писмен отговор ответниците по жалбата чрез пълномощника им адв. П считат,че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 от ГПК ,приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение, въз основа на анализ на доказателствения материал по делото,въззивният съд е приел,че не са налице предпоставките на чл.108 от ЗС за успешното провеждане на ревандикационния иск – ищците не са доказали активната си легитимация като собственици на процесния имот.
В разглеждания случай не е налице хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК за допускане на касационното обжалване – разрешен от въззивния съд правен въпрос в противоречие със задължителната практика на ВКС. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да са от значение за изхода по конкретното дело,но не и за правилността на обжалваното решение,за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационният съд трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора,но не и дали те са законосъобразни. В случая поставеният от касатора въпрос за зачитане силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение за извършена съдебна делба на имот № 609 и имот № 610 не e обусловил изхода на спора,тъй като решаващите мотиви на съда се отнасят до липсата на установена идентичност между получената от праводателката на ищците З в замяна земеделска земя и процесния имот пл. № 609 по плана на с. Ч. от 1982г. Направен е извод,че придобиването от несобственик не прави сделката нищожна,но не произвежда транслативен ефект,поради което ищците не са доказали активната си легитимация. Преценката на доказателствата може да доведе до опорочаване на фактическите изводи на съда,а не на правните такива и съответно да доведе до произнасяне по правен въпрос,което да представлява предпоставка за допустимост на касационното обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК.
Не е налице и основанието по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Правният въпрос от значение за изхода на обжалваното решение е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика,или за осъвременяване тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са непълни,неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Настоящата хипотеза не е такава. В изложението бланкетно е цитирана законовата разпоредба,без да са изложени конкретни аргументи,обосноваващи наличието на това основание.
Оплакванията за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост биха могли да се квалифицират като основания за касационно обжалване по чл.281 т.3 от ГПК при вече допусната касация,но не са основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 от ГПК.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № І* от 24.04.08г.,постановено по в. гр.дело № 632/07г.на Бургаския окръжен съд по жалба на Г. А. Г. и А. Г. Г..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.