О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 655
София 16.06.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на четиринадесети юни през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 386 по описа за 2010 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от П. П. С.,приподписана от ад. П. В. срещу решение № 148 от 12.11.09г.по в.гр.дело № 312/09г.на Варненския апелативен съд. С него е отменено решение № 735 от 27.05.09г.по гр.дело № 1928/06г.на Варненския окръжен съд и вместо него е постановено друго,с което са отхвърлени предявени от П. П. С. срещу Т. А. Т. искове – по чл.79 ал.1 от ЗЗД за сумата 11 000 лв,представляваща частичен иск от пълен размер 110 589.60лв-задължение,поето от ответника със споразумение от 17.05.99г.,изменено с последващи анекси от 17.05.99г.и от 27.05.99г.,с което споразумение бил прекратен сключения на 16.09.1998г.договор и по чл.86 от ЗЗД за заплащане на сумата 5000 лв,представляваща частичен иск от пълен размер 121 310 лв-мораторни лихви върху главницата ,изчислени за периода от 16.09.98г.до датата на подаване на исковата молба – 23.10.06г.
Към касационната жалба е приложено изложение за допустимост на касационното обжалване. Касаторът счита,че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС. Прилага копия от решения на състави на ВС и ВКС.
В писмен отговор Т. А. Т. моли въззивното решение да не бъде допускано до касационно обжалване.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК ,приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
За да отхвърли обективно съединените искове по чл.79 от ЗЗД и по чл.86 от ЗЗД за защита въззивният съд е приел,че претенцията по главния иск е погасена по давност.
В разглеждания случай не е налице хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК за допускане на касационното обжалване. Приложното поле на тази хипотеза обхваща противоречията между разрешенията на правен въпрос,даден в обжалваното решение и друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд,въззивен съд или решение на ВКС,постановено по реда на отм. ГПК. В приложените решения на състави на ВС и ВКС е прието,че признанието на вземането прекъсва погасителната давност за същото. В обжалваното решение са изложени съображения,че поканата отправена до длъжника за заплащане на дълга не попада в изчерпателно изброените в чл.116 от ЗЗД предпоставки и не може да прекъсне давността. Посоченият от касатора въпрос дали отправената покана и последвалия от страна на длъжника отговор,в който признава вземането и посочва,че ще изпълни задължението си, прекъсва давността не е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора при липсата на представени доказателства по делото за признание на ответника.
Въз основа на изложеното следва,че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК,поради което не следва да се допуска касационно обжалване.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 148 от 12.11.09г.,постановено по в. гр.дело № 312/09г.на Варненския апелативен съд по жалба на П. П. С..
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.