Определение №317 от по гр. дело №392/392 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

 
 
 
                                      О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е
                                                  
                                                    № 317
                                           София 18.03.2010г.
 
                                           В ИМЕТО НА НАРОДА
 
 
ВЪРХОВНИЯТ  КАСАЦИОНЕН  СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на петнадесети март  през две хиляди и десета година в състав:
 
                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
                                                   ЧЛЕНОВЕ:   ВЕСКА РАЙЧЕВА
                                                                          СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря……………………..  и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1781 по описа за 2009 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Ж. П. С. чрез пълномощник адв. Л срещу решение № 35 от 7.07.09г.по в.гр.дело № 79/09г.на Бургаския апелативен съд. С него е отменено решение № 312 от 28.03.07г.по гр.дело № 57/06г.на Бургаския окръжен съд в частта,с която е отхвърлен искът на Г. Д. Д. против Ж. П. С. за сумата 4789 лв,представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди –повреди по автобус „ДАФ”с рег. № 1* вследствие на ПТП на 26.10.91г.,както и за сумата 702 лв мораторна лихва за периода от 26.10.91г.до 30.07.04г.и в тази част е постановено друго,с което са уважени исковете по чл.45 от ЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗЗД.
В изложението по чл.284 ал.1 т.3 от ГПК касаторът поддържа,че въззивният съд се е произнесъл по правен въпрос от значение за изхода на спора в противоречие с практиката на ВКС и който е от значение за точното прилагане на закона. Прилага копия от решение № 18 от 28.01.97г.по гр.дело № 3511/95г.на ВКС,ІV г.о. и решение № 9* от 11.10.06г.по адм.дело № 5479/06г.на ВАС.
В писмен отговор ответникът по жалбата Г. Д. Д. чрез процесуалните си представители адв. М моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 от ГПК ,приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че е налице фактическият състав на непозволеното увреждане по чл.45 от ЗЗД за ангажиране отговорността на ответника Ж да репарира нанесените материални щети на управлявания от ищеца Г. Д. автобус –негова собственост до размера на ? ид.ч.,настъпили в резултат на ПТП,станало на 26.10.92г.на главен път гр. К.,Р Т. -гр. М. Т. ,Р България. Извършеното деяние,неговата противоправност и виновността на дееца били установени от приключилото със споразумение наказателно производство,което има силата на влязла в сила присъда. Размерът на дължимото обезщетение съдът е определил по чл.130 от ГПК /отм./,на база стойностите на процесната вреда,предложени от двете тройни експертизи,като е съобразил инфлацията в периода от момента на увреждането до момента на постановяване на решението и извършената парична реформа с деноминация на лева.
В разглеждания случай е налице хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК за допускане на касационното обжалване – разрешен от въззивния съд правен въпрос,решаван противоречиво от съдилищата. За да е налице това основание правният въпрос от значение за изхода на обжалваното въззивно решение трябва да е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд,въззивен съд или решение на ВКС,постановено по реда на отменения ГПК по същия правен въпрос. В случая поставеният материалноправен въпрос допустимо ли е актуализиране на дължимото обезщетение за непозволено увреждане по цени,не към момента на настъпване на вредата,а към настоящия момент,съобразено с инфлацията и последвалата деноминация на лева за изтеклия период от време след увреждането е от значение за изхода на спора и е разрешен в противоречие с приложеното решение № 18 от 28.01.97г.по гр.дело № 3511/95г.на ВКС,ІV г.о. В него е прието,че размерът на имуществените вреди при непозволено увреждане се определя по цени към момента на причиняване на вредите,а не към датата на съдебното решение. Законната лихва е предназначена да обезщети увредения за вредите,които търпи от забавеното плащане на паричното вземане.
При тези данни жалбата следва да бъде допусната до касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.2 от ГПК.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
 
ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 35 от 7.07.09г.,постановено по в. гр.дело № 79/09г.на Бургаския апелативен съд .
УКАЗВА на жалбоподателя Ж. П. С. в едноседмичен срок от съобщението да заплати държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 95.78 лв по сметка на ВКС и да представи доказателства за това.
След внасяне на държавната такса делото да се докладва на Председателя на ІV го. за насрочване.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.
 
 

Scroll to Top