О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 424
София 16.04.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на дванадесети април през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1987 по описа за 2009 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Постъпила е к. жалба от М. на п. чрез процесуален представител юрисконсулт П. И. срещу решение от 30.04.09г.по гр.дело № 2364/08г.на Софийски градски съд,ІІ”Б” въззивен състав.
В приложеното изложение се сочат като основания за допустимост на касационното обжалване визираните в чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от ГПК.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 от ГПК,приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд,като е отменил частично първоинстанционното решение, е приел,че са налице предпоставките на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на М. на п. за репариране на претърпените от ищеца Д. Д. неимуществени вреди,възникнали в резултат от отменената заповед № 211 от 12.05.06г.на началника на СЦЗ ,с която му е наложено наказание”изолиране в наказателна килия за срок от 14 денонощия”. Определил е обезщетение в размер на 3000 лв.
Поставеният от касатора въпрос за намаляване на отговорността поради осъществено допринасяне на вредоносния резултат от страна на пострадалия не е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС – ТР № 3 от 22.04.05г.по т.гр.дело № 3/04г.на ОСГК. При анализа на събраните по делото доказателства съдът е взел предвид,че заповед № 211 от 12.05.06г.на началника на СЦЗ е отменена като незаконосъобразна по установения за това съдебен ред,а наложеното по отношение на ищеца с тази незаконосъобразна заповед наказание е изпълнено изцяло от затворническата администрация. Преценката на доказателства,въз основа на които съдът е изградил вътрешното си убеждение за това налице ли са предпоставките на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на държавния орган, може да доведе до опорочаване на фактическите изводи на съда,а не на правните такива и съответно до доведе до произнасяне по правен въпрос,което да представлява предпоставка за допустимост на касационното обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК.
В разглеждания случай не е налице и основанието за допускане по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК – разрешен от въззивния съд правен въпрос в противоречие с практиката на съдилищата. Противоречива съдебна практика е налице,когато един и същ въпрос е разрешен по различен начин в обжалваното въззивно решение и друго влязло в сила съдебно решение. Настоящата хипотеза не е такава. Не е посочен материалноправния въпрос,който е обсъден от въззивиня съд в противоречие със съдебната практика. Приложените към изложението съдебни решения не са относими,тъй като са по конкретни казуси,разрешени съобразно доказателствата по делото. Оплакванията за неправилност на решението поради необосновани изводи на съда биха могли да се квалифицират като касационни основания по чл.281 т.3 от ГПК при вече допусната касация,но не са основание за допускане на касационно обжалване.
Не е налице и хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК,при която променените икономически условия да налагат ново тълкуване на съществуваща правна норма,което да налага промяна във вече утвърдената практика на съдилищата. Отговорността на ответника по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ произтича от административният характер на дейността по ръководство и контрол върху местата за изтърпяване на наказание”лишаване от свобода”,както и с оглед разпоредбата на чл.2 ал.2 от ЗИН/отм./ДВ,бр.25/3.04.09г.,в сила от 1.06.09г.,съгласно която изпълнението на наказанията не може да има за цел причиняване на физически страдания или унижаване на човешкото достойнство на осъдените. Не са изложени конкретни аргументи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с точното прилагане на закона и е от значение за развитието на правото при наличието на непротиворечива практика по приложението на чл.1 от ЗОДОВ – ТР № 3 от 22.04.05г.на ОСГК на ВКС.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решението от 30.04.09г.,постановено по гр.дело № 2364/08г.на Софийския градски съд,ІІ”Б”въззивен състав по жалба на М. на правосъдието.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.