Решение №760 от 14.10.2009 по гр. дело №1492/1492 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

                                          
 
                                                     Р Е Ш Е Н И Е
                                                                   
                                                         № 760
 
                                                          гр.София 14.10.2009г.
 
                                               В  ИМЕТО НА НАРОДА
 
       Върховният касационен съд на Република България ,Четвърто гражданско отделение ,в съдебно заседание на дванадесети  октомври  през две хиляди и девета година в състав:
                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
                                           ЧЛЕНОВЕ:   ВЕСКА РАЙЧЕВА
                                                                                                       СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
       при участието на секретаря Юлия Георгиева  в присъствието на прокурора …………………………..              изслуша    докладваното от съдията Бояджиева гр.дело № 1492 по описа за 2008 год.и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по § 2 от ПЗР на ГПК/07г.във вр.с чл.218а ал.1 б.”а”от ГПК/отм./
Образувано е по касационна жалба на Н. А. М. против решение № 6 от 23.01.08г.по гр.дело № 540/07г.на Търговищкия окръжен съд в частта,с което е оставено в сила решение № 355 от 31.10.07г.по гр.дело № 353/07г.на Районен съд- Омуртаг. С него е уважен предявения от А. А. Х. против Н. А. М. иск с правно основание чл.108 от ЗС за предаване владението върху УПИ ХІІ-1344 в кв.89 по плана на гр. О. и намиращия се в него гараж.
Изложени са касационни основания за нарушение на материалния закон. Моли решението да бъде отменено и искът-отхвърлен.
Ответницата по касационната жалба А. Х. моли решението да бъде оставено в сила по съображения,изложени в писмена защита. Претендира за разноски.
Върховният касационен съд,състав на ІV г.о.,приема ,че касационната жалба е подадена в срока по чл.218в ал.1 от ГПК/отм./,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е процесуално допустима.
За да се произнесе по основателността й по реда на чл.218ж ал.1 от ГПК/отм./,с оглед заявените касационни основания,съдът установи следното:.
С обжалваното решение въззивният съд е приел от фактическа страна,че ищцата А се легитимира като собственица на УПИ ХІІ-133 в кв.89 по плана на гр. О.,представляващ дворно място от 900 кв.м. с построените в него къща,лятна кухня,стопанска сграда и гараж по силата на нот.акт № 67/98г. и нот.акт № 114/01г.,в които е отразено право на ползване на ответника Н върху две избени помещения,лятна кухня и една стая от жилищната сграда. От свидетелските показания било установено,че ответникът ползва дворното място и гаража за складиране на вторични суровини във връзка с търговската си дейност. При тези данни по делото съдът е приел от правна страна,че предявеният ревандикационен иск е основателен,тъй като ищцата е носител на правото на собственост върху процесните дворно място и гараж,а ответникът без основание упражнява фактическа власт върху тях.
Касационната жалба е неоснователна.
Решението е правилно. Релевантните за спора факти и доводите на страните са обсъдени съобразно изискванията на чл.188 ал.1 от ГПК/отм./. Формираният във въззивното решение извод за основателност на предявения ревандикационен иск е в съответствие със закона и доказателствата по делото. Основанието на този иск се обуславя от установяване на фактите ,че към момента на предявяването му ищецът е собственик на процесния имот,че се владее или държи от ответника и че това владение или държане е без правно основаниестановено е по безспорен начин,че ответницата по касация се легитимира като собственица на процесното дворно място и гаража,а касаторът упражнява върху тях фактическа власт без основание,установено от свидетелските показания. Преценката на свидетелските показания е въпрос на вътрешното убеждение на съда,което не подлежи на касационен контрол.
По изложените съображения и на основание чл.218ж ал.1 изр.2 от ГПК /отм./ въззивното решение следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора и на основание чл.64 ал.2 от ГПК/отм./касаторът следва да заплати на ответницата по касация направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 260 лв,представляващи адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Воден от горното ,Върховният касационен съд,състав на ІV г.о.
Р Е Ш И :
 
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6 от 23.01.08г.,постановено по в.гр.дело № 540/07г.на Търговищкия окръжен съд.
ОСЪЖДА Н. А. М.,ЕГН ********** от гр. О., ул.”В”№ 5 да заплати на А. А. Х.,ЕГН ********** от гр. Омуртаг”,ул.”А”№ 7 сумата 260 лв/двеста и шестдесет/разноски по делото за касационната инстанция.
Решението е окончателно.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.
 

Scroll to Top