Р Е Ш Е Н И Е
№ 612
гр.София 18.06.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България ,Четвърто гражданско отделение ,в съдебно заседание на петнадесети юни през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при участието на секретаря Юлия Георгиева в присъствието на прокурора ………………………….. изслуша докладваното от съдията Бояджиева гр.дело № 980 по описа за 2008 год.и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по § 2 от ПЗР на ГПК/07г.във вр.с чл.218а ал.1 б.”а”от ГПК/отм./
Образувано е по касационна жалба на К. И. Г. и К. И. П. против решение № І* от 30.11.07г.по в.гр.дело № 441/06г.на Бургаския окръжен съд,с което е оставено в сила решение № 54 от 22.03.06г.,постановено по гр.дело № 192/05г. на Районен съд – Поморие. С него са отхвърлени предявените от Л. Д. П. /наследодателка на касаторите/против Д. П. К. –ЕТ”Д” искове с правно основание чл.108 от ЗС за предаване владението върху 2620 кв.м.земя,представляваща източната част от нива с площ 9.408 дка в м. Къмпинга – им. № 0* по плана за земеразделяне на с. А. и по чл.59 от ЗЗД за сумата 6475 лв,представляваща част от дължимото обезщетение за ползване на посочената част от имота за периода от 7.07.2000г.до 7.07.2005г.,както и за заплащане на 500 лв месечно обезщетение от 7.07.2005г.до предаването му на ищцата.
Изложени са касационни основания за нарушение на материалния закон,съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Молят решението да бъде отменено и исковете-уважени.
Ответникът по касационната жалба ЕТ”Д” не заявява становище.
Върховният касационен съд,състав на ІV г.о.,приема ,че касационната жалба е подадена в срока по чл.218в ал.1 от ГПК/отм./,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е процесуално допустима.
За да се произнесе по основателността й по реда на чл.218ж ал.1 от ГПК/отм./,с оглед заявените касационни основания,съдът установи следното:
С обжалваното решение съдът е приел,че към момента на обобществяване процесният имот е имал характер на земеделска земя,собственост на наследниците на Д. А. Х. ,сред които и ищцата Л,поради което същите са разполагали с право на възстановяване съобразно разпоредбата на чл.10 ал.1 от ЗСПЗЗ. Спорен бил въпросът дали застроената част от земята е загубила земеделския си характер и дали по отношение на нея са налице предпоставките за възстановяване в реални граници. По делото било безспорно установено,че в част от имота попада къмпинг „А”,който се владее от ответника ЕТ”Д” по силата на договор за покупко-продажба от 16.08.99г.,сключен с предходния собственик на почивната база „Х”АД-гр. Враца.
При така установените факти, за да отхвърли иска с правно основание чл.108 от ЗС,въззивният съд е приел,че следва да намери приложение разпоредбата на чл.10б от ЗСПЗЗ,тъй като реализирането на къмпинга и наличието на комплекс от сгради и съоръжения към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ съставляват пречка за възстановяване на застроената част от процесния имот. За тази част от имота ищцата не се легитимира като собственик,поради което ревандикационният иск не може да бъде успешно проведен. Изложени са съображения,че обстоятелството,че извършеното и попадащо в имота строителство е осъществено без необходимите книжа,е ирелевантно,защото подобно изискване за законност на застрояването не е предвидено в хипотезите на чл.10б от ЗСПЗЗ. Предвид липсата на собственически права за ищцата съдът е отхвърлил и обусловените искове за заплащане на обезщетение за неоснователно лишаване от ползване.
Касационната жалба е неоснователна.
Решението е законосъобразно. Формираният във въззивното решение извод за неоснователност на предявения ревандикационен иск е правилен,в съответствие със закона и доказателствата по делото. Основанието на този иск се обуславя от установяване на фактите,че ищецът е собственик на процесния имот,че той се владее от ответника и владението му е без правно основание. В разглеждания случай ищцата не е доказала активната си легитимация на собственик на застроената част от процесния имот. Собствеността върху земеделските земи не може да се възстанови,ако земята е застроена или върху нея са били проведени такива мероприятия от държавата,непозволяващи възстановяване на собствеността – чл.10б ал.1 от ЗСПЗЗ. Данните по делото сочат,че процесният терен е бил отреден за почивна база – разширение на къмпинг „А”,което било осъществено и върху него са реализирани комплекс от строителни дейности. Обоснован е изводът на въззивния съд ,че изграждането на къмпинга представлява комплекс от строителни дейности,които включват не само поставянето на сезонни постройки – бунгала,но и реализиране на необходимата благоустройствена инфраструктура – канализация, водоснабдяване, електрическо захранване, изграждане на алеи,паркинг и др. Ето защо,следва да се приеме,че земята е загубила земеделското си предназначение с реализирането на къмпинга,което се явява пречка за възстановяване на собствеността върху нея в полза на предишните й собственици. Разпоредбата на чл.10б ал.1 от ЗСПЗЗ не изисква законност на извършеното строителство или на проведеното мероприятие като пречка за възстановяване на собствеността.
По изложените съображения и на основание чл.218ж ал.1 изр.2 от ГПК /отм./ въззивното решение следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното ,Върховният касационен съд,състав на ІV г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № І* от 30.11.07г.,постановено по гр.дело № 441/06г.на Бургаския окръжен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.