Р Е Ш Е Н И Е
№ 1001
гр.София 18.12.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България ,Четвърто гражданско отделение ,в съдебно заседание на четиринадесети декември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при участието на секретаря Юлия Георгиева в присъствието на прокурора ………………………….. изслуша докладваното от съдията Бояджиева гр.дело № 2758 по описа за 2008 год.и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по § 2 от ПЗР на ГПК/07г.във вр.с чл.218а ал.1 б.”а”от ГПК/отм./
Образувано е по две касационни жалби – на С. о. и на Б. И. М.,А. Й. Н. и М. Й. М. против решението от 8.01.08г.по гр.дело № 1566/07г.на Софийски градски съд. С него частично е отменено решението от 13.03.07г.по гр.дело № 7226/05г.на Софийски районен съд и в отменената част е постановено друго,с което е признато за установено по отношение на С. о. ,че не е придобила право на собственост по силата на чл.5 ал.1 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ,ЗПИНМ,ЗБНМ,ЗДИ и ЗС върху 13 897/25 209 ид.части от апартамент № 10,находящ се на пети етаж в сградата на бул.”Б”№ 27 в гр. С.,вх. А,със застроена площ от 90.33 кв.м.,заедно с избено помещение № 10 със застроена площ от 4.60 кв.м.,заедно с прилежащите 1.204% ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавно място,съставляващо по плана на гр. С.,бл.40,кв.297 в местността ж.к.”П”,както и на гараж № 21 във вх. А от 18.81 кв.м.,както и на апартамент № 10,находящ се на пети етаж в същата сграда,вх. Б,със застроена площ от 92.18 кв.м.,заедно с избено помещение № 49 със застроена площ 5.97 кв.м.,заедно с прилежащите 1.234 % ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото. В останалата част първоинстанционното решение е оставено в сила.
Касаторът С. о. обжалва въззивното решение в частта,с която исковете са уважени. Изложени са касационни основания за нарушение на материалния закон и необоснованост. Искането е за отмяна на решението и постановяване на друго,с което исковете да бъдат отхвърлени.
В касационната жалба на Б. М. ,А. Н. и М. М. са изложени оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост на въззивното решение в отхвърлителните му части. Молят същото да бъде отменено в обжалваната част и да бъде постановено друго,с което да се уважат изцяло предявените искове. Поддържат,че полученото от тях обезщетение срещу отчужден недвижим имот по реда на ЗТСУ/отм./е било парично,а не имотно.
Върховният касационен съд,състав на ІV г.о.,приема ,че касационните жалби са подадени в срока по чл.218в ал.1 от ГПК/отм./,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което са процесуално допустими.
За да се произнесе по основателността им по реда на чл.218ж ал.1 от ГПК/отм./,с оглед заявените касационни основания,съдът установи следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел от фактическа страна,че през 1981г.по реда на ЗТСУ/отм./ от наследодателя на ищцата Б.и от ищците М е отчужден застроен с двуетажна еднофамилна жилищна сграда недвижим имот пл. № 698 в кв.297 м.”П”,находящ се на ул.”Т”№ 35 за предвидено по ЗРП мероприятие- улица и учебно –технически център на СБА,зеленчуков пазар и др. Собствениците били обезщетени имотно,като за всеки е определено жилище в сградата,която щяла да построи ЖСК”60 О. революция”. По силата на заповеди № РД-35-1629/18.05.1981г.,№ РД-35-1628/18.05.1981г. и № РД-35-1627/18.05.81г.на председателя на ИК на СГНС на основание чл.100 от ЗТСУ между ищците и ЖСК”60 О. революция”са възникнали членствени правоотношения,като след построяването на сградата същите са се снабдили с нотариални актове и са станали собственици на процесните имоти. С решение от 28.10.02г.по адм.дело № 1978/01г.на СГС,ІІІ г.о.,в сила от 5.02.03г.,е отменена като незаконосъобразна заповед № РД-54-120/5.04.01г.на кмета на СО,отменена е и заповед№ РД-34 -530 /11.02.1981г. на ИК на СГНС за отчуждаване и е възстановено правото на собственост по реда на чл.1 ал.1 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др.закони върху част от им.пл. № 698 кв.1 по плана на гр. С.,ул.”Т”№ 35 с площ от 530 кв.м. Налице била разлика в стойностите на отчуждения имот и тези,отстъпени като обезщетение на ищците. От страна на ищците А било извършено доплащане на парични суми в размер на 13 897 лв,съответно 15 812.73лв. Въззивният съд е изложил съображения,че след отмяната на отчуждаването в имуществената сфера на общината е преминала такава идеална част от апартамента,придобит като обезщетение,която съответства на стойността на отчуждения имот,която е приспадната от неговата стойност,или общината не е придобила право на собственост върху 13 897/25 209 ид.части от апартамент № 10 на петия етаж от сградата,вх. А и гараж № 21 във вх. А,както и върху 15 812.73/21 515 ид.части от апартамент № 10 на пети етаж,вх. Б. По отношение на иска на Б. М. съдът е счел,че същият е неоснователен,тъй като наследодателят й Й. М. е покрил цялата стойност на предоставения му в обезщетение апартамент със сумата от 13 304 лв,изплатени за отчуждения му имот.
Решението е неправилно.
Изводите на въззивния съд,че общината не е придобила право на собственост върху съответните идеални части от апартаменти № 10, вх. А и № 10, вх. Б и върху гараж № 21,намиращи се в процесната сграда,са незаконосъобразни и необосновани. При отмяната на отчуждаването по силата на чл.5 ал.1 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др.отстъпените в обезщетение жилища или други обекти стават общинска собственост по силата на решението за отмяна. Спорното е дали полученото от ищците обезщетение срещу отчуждения по реда на ЗТСУ недвижим имот е било парично или имотно. В съответствие със събраните по делото доказателства обосновано въззивният съд е приел,че обезщетението е имотно. В цитираните по –горе заповеди по чл.100 от ЗТСУ изрично е отбелязано ,че процесните имоти са получени в обезщетение срещу отчужден недвижим имот. Съгласно разпоредбата на чл.103 от ЗТСУ /отм./предишният собственик,чийто имот е отчужден,придобива собствеността на имота,отстъпен като обезщетение,по силата на самата заповед на органа по чл.95 от ЗТСУ/отм./- /в случая заповед № РД-34-530/11.02.81г./,при условие,че е изплатил разликата,която евентуално се дължи между стойността на отчуждения имот и стойността на отстъпения имот. Разпоредбата на чл.98 ал.1 т.4 от ЗТСУ/отм./допуска обектите,които са отстъпени като обезщетение да са в новостроящата се сграда. Анализът на тази уредба показва,че заплащането от ищците на разликата между стойностите на отстъпените в обезщетение и на отчуждения имоти не трансформира определеното със заповедта по чл.100 от ЗТСУ/отм./обезщетение от имотно в парично. Затова с отмяната на отчуждаването е настъпило по силата на закона разместване в собствеността и получените в обезщетение имоти са върнати в патримониума на общината.
По изложените съображения настоящият състав на Върховния касационен съд ,Четвърто гражданско отделение намира,че касационната жалба на С. о. е основателна,а жалбата на Б. М. ,А. Н. и М. М. следва да се остави без уважение.
На основание чл.218ж ал.1 от ГПК /отм./настоящата инстанция следва да отмени въззивното решение в частта,с която първоинстанционното решение е отменено и предявените от А. Н. и М. М. отрицателни установителни искове с правно основание чл.97 ал.1 от ГПК/отм./са уважени и да постанови друго,с което да ги отхвърли като неоснователни.
В останалата обжалвана част решението следва да се остави в сила.
Воден от горното ,Върховният касационен съд,състав на ІV г.о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение от 8.01.08г.,постановено по гр.дело № 1566/07г.на Софийски градски съд в частта,с която е отменено решението от 13.03.07г.по гр.дело № 7226/05г.на Софийски районен съд,39 състав и исковете на А. Н. и М. М. са уважени и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска,предявен от А. Й. М. за признаване за установено по отношение на С. о. ,че същата не е придобила право на собственост по силата на чл.5 ал.1 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др. върху 13 897/25 209 идеални части от апартамент № 10,находящ се на пети етаж в сградата на бул.”Б”№ 27 в гр. С.,вх. А със застроена площ от 90.33 кв.м.,заедно с избено помещение № 10 със застроена площ от 4.60 кв.м.,заедно с прилежащите 1.204% ид.части от общите части на сградата и толкова ид.части от правото на строеж върху държавно място, съставляващо по плана на София жилищен блок 40,кв.297 в м.ж.к.”П”,както и гараж № 21 във вх. А от 18.81 кв.м.
ОТХВЪРЛЯ иска,предявен от М. Й. М. за признаване за установено по отношение на С. о. ,че същата не е придобила право на собственост по силата на чл.5 ал.1 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др.върху 15 812.73/21 515 идеални части от апартамент № 10,находящ се на пети етаж в сградата на бул.”Б”№ 27 в гр. С.,вх. Б,със застроена площ от 92.18 кв.м.,заедно с избено помещение № 49 със застроена площ от 5.97 кв.м.,заедно с прилежащите 1.234% идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху държавно място,съставляващо по плана на гр. С.,жилищен блок 40,кв.297 в местността ж.к.”П”.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.