Р Е Ш Е Н И Е
№ 863
гр.София 11.11.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България ,Четвърто гражданско отделение ,в съдебно заседание на девети ноември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при участието на секретаря Юлия Георгиева в присъствието на прокурора ………………………….. изслуша докладваното от съдията Бояджиева гр.дело № 1944 по описа за 2008 год.и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по § 2 от ПЗР на ГПК/07г.във вр.с чл.218а ал.1 б.”а”от ГПК/отм./
Образувано е по касационна жалба на Г. Н. У. против решение № 417 от 7.01.08г.по гр.дело № 579/07г.на Смолянския окръжен съд,с което е оставено в сила решение № 80 от 27.07.07г.по гр.дело № 204/06г.на Чепеларския районен съд. С него е отхвърлен предявения от същата страна иск с правно основание чл.21 от СК за признаване за установено спрямо К. Б. Б. и П. Б. А. като наследници на майка си Г,че е изключителен собственик на дворно място,представляващо УПИ ХV-700 в кв.69 по плана на с. Х.,общ. Чепеларе,обл. Смолян от 1985г.с площ от 400 кв.м.,ведно с построените в него вилна сграда и стопанска сграда.
Изложени са касационни основания за нарушение на материалния закон и нарушения на съдопроизводствените правила. Моли решението да бъде отменено и искът- уважен..
Ответниците по касационната жалба не заявяват становище.
Върховният касационен съд,състав на ІV г.о.,приема ,че касационната жалба е подадена в срока по чл.218в ал.1 от ГПК/отм./,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е процесуално допустима.
За да се произнесе по основателността й по реда на чл.218ж ал.1 от ГПК/отм./,с оглед заявените касационни основания,съдът установи следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено от фактическа страна,че на 8.04.1974г.е сключен граждански брак между Г,прекратен с развод с влязло в сила на 17.06.03г.съдебно решение. На 8.11.03г. Гергана У. е починала и нейни законни наследници са децата й П. А. и К. Б. ,родени от друг брак. По време на брака Г. и Г. У. са придобили възмездно право на строеж върху недвижимия имот,предмет на спора,въз основа на заповед № 215/12.07.88г.на председателя на ИК на ОНС-гр. Чепеларе и договор от 4.08.1988г. През 1989г.са издадени строителните книжа за изграждане на вилна сграда в процесния имот,завършена е в груб строеж през 1990-91г. С договор от 20.10.1998г. Г. и Г. У. са придобили правото на собственост чрез покупко-продажба на процесния недвижим имот,ведно с учреденото право на строеж на изградената вилна сграда. Цената по двата договора е платена от купувачите с вносни бележки от 4.08.1988г. и от 13.08.1998г. Събрани са гласни доказателства,че синът на ищеца –П. У. ,роден от предходен брак ,е дал на баща си свои пари за закупуването на строителни материали за изграждане на вилата,като тази връзка е представена фактура от 23.08.89г.за извършена покупка на строителни материали на стойност 5 392.99 лв.
При тази фактическа обстановка въззивният съд е приел от правна страна,че не е доказано преобразуване на лично имущество на ищеца в придобиване на процесния имот от съпрузите по време на брака им.
Касационната жалба е неоснователна.
Въззивният съд е приложил правилно материалния закон – чл.21 ал.1 от СК. Формираният във въззивното решение извод за неоснователност на предявения иск е в съответствие със закона и доказателствата по делото. Правилно е разпределена доказателствената тежест между страните. Основателността на този иск се обусловя от установяване на факта,че придобитото по време на брака имущество е изцяло с лични средства на страната,която претендира,че е индивидуален собственик поради трансформация на нейни лични средства. В конкретния случай ищецът не е доказал,че процесният имот е придобит със негови лични средства извън съпружеското имущество,поради което правилно искът е бил отхвърлен от въззивния съд. Законосъобразно съдът е приел,че вложените в изграждането на вилната сграда средства от сина на ищеца П. У. поражда само облигационни вземания и няма отношение към придобивния момент на собствеността върху имота. Правилно е преценено,че невключването на съпругата в строителните работи на вилата,каквито устни доказателства са събрани по делото,не оборва презумпцията за общност на средствата за придобиването.
Неоснователен е и доводът,че съдът не е обсъдил свидетелските показания,които са в полза на ищеца. Настоящата инстанция намира,че въззивният съд е формирал вътрешното си убеждение като е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност всички доказателства по делото. В тази своя дейност той е свободен да преценява убедителността на свидетелските показания и да реши на кои свидетели да се довери. Върховният касационен съд може да контролира само начина на формирането,но не е съдържанието на вътрешното съдийско убеждение,като направи своя преценка на събраните доказателства.
По изложените съображения и на основание чл.218ж ал.1 изр.2 от ГПК /отм./ въззивното решение следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното ,Върховният касационен съд,състав на ІV г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 417 от 7.01.08г.,постановено по гр.дело № 579/07г.на Смолянския окръжен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.