Решение №265 от 8.4.2010 по гр. дело №1420/1420 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

                                          
 
                                                     Р Е Ш Е Н И Е
                                                                   
                                                         № 265
 
                                                     гр.София 08.04.2010г.
 
                                               В  ИМЕТО НА НАРОДА
 
       Върховният касационен съд на Република България ,Четвърто гражданско отделение ,в съдебно заседание на  двадесет и девети март  през две хиляди и десета година в състав:
                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
                                           ЧЛЕНОВЕ:   ВЕСКА РАЙЧЕВА
                                                                                                       СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
       при участието на секретаря Юлия Георгиева  в присъствието на прокурора …………………………..              изслуша    докладваното от съдията Бояджиева гр.дело № 1420 по описа за 2008 год.и за да се произнесе,взе предвид следното:
 
Производството е по § 2 от ПЗР на ГПК/07г.във вр.с чл.218а ал.1 б.”а”от ГПК/отм./
Образувано е по касационна жалба на Н. Т. П. чрез пълномощник адв. И от ВТАК против решение № 505 от 10.01.08г. по гр.дело № 324/07г.на Великотърновския окръжен съд в частта,с което е оставено в сила решение № 22 от 14.02.07г.по гр.дело № 1095/04г.на Горнооряховския районен съд. С него са обявени за нищожни пълномощно рег. № 66 от 15.05.95г.на Кметство с . Първомайци и договор за покупко-продажба на недвижим имот,обективиран в нот.акт № 154,том ІІІ,н.дело № 1605/95г.на РС Г. Оряховица по искове,предявени от З. Т. П.. Изложени са касационни основания за нарушение на материалния закон и необоснованост. Моли решението да бъде отменено и исковете-отхвърлени
В хода на процеса пред настоящата инстанция касаторът е починал и на основание чл.120 от ГПК/отм./на негово място са конституирани наследниците му Г. М. П.-съпруга,Т. Н. П. –син и М. Н. П. – син.
Г. П. чрез пълномощника си адв. Б поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Подробни съображения излага в писмена защита.
Ответникът по касационната жалба З. П. моли въззивното решение да бъде оставено в сила в обжалваната му част.
Върховният касационен съд,състав на ІV г.о.,приема,че касационната жалба е подадена в срока по чл.218в ал.1 от ГПК/отм./,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е процесуално допустима.
За да се произнесе по основателността й по реда на чл.218ж ал.1 от ГПК/отм./,с оглед заявените касационни основания,съдът установи следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел от фактическа страна,че през 1963г.бащата на страните Т. Н. П. на основание на обстоятелствена проверка бил признат за собственик на дворно място от 1262 кв.м.,находящо се в с. П. с построените в него жилищна сграда,стопански постройки и трайни насаждения,съставляващо парцел **** от кв.23 по регулационния план на селото,за което бил съставен нот.акт № 93/1963г. С пълномощно с нотариална заверка на подписите рег. № 66 от 15.05.1995г.на кметство с. П. упълномощил адв. П да прехвърли описания имот на сина му Н. П. срещу задължение за издръжка и гледане. Тъй като не бил добре здравословно Т. П. не е бил в състояние да се яви лично с пълномощното в кметството,поради което на 15.05.95г.синът му Н. се обърнал към кмета и поискал да се извърши нотариална заверка на подписа върху пълномощното в дома му. Поради заетост кметът не посетил лично упълномощителя,а изпратил служителката от кметството св. Г да изпълни вместо него действията по удостоверяване на подписа върху пълномощното,без изрично да е упълномощена с писмен акт за извършване на тази дейност. След като упълномощителят положил подписа си върху пълномощното пред св. П,същата го отнесла в кметството,където кметът извършил нотариалната заверка и пълномощното било изведено в регистъра за нотариалните удостоверявания под № 66 от 15.05.1995г. С нот.акт № 154/95г.процесният имот бил прехвърлен от Т. П. на Н. П. срещу задължение за издръжка и гледане. На 20.03.00г.упълномощителят починал и оставил за свои законни наследници синовете си и съпругата си А. П.
Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът е приел от правна страна,че писменото пълномощно,с което Т. П. е овластил адв. П с посочените в него права е недействително поради липса на изискуемата се от чл.37 от ЗЗД форма за валидно упълномощаване за сключването на нотариален акт – писмена форма с нотариална заверка на подписа. В резултат на неспазването на изискуемата се от закона форма упълномощеното лице адв. П е лице без представителна власт,чиито действия не са валидирани до смъртта на упълномощителя Т. П. чрез потвърждаване на договора за издръжка и гледане и така висящата недействителност на договора се е трансформирала в абсолютна недействителност или нищожност
Касационната жалба е неоснователна.
Решението е правилно. Релевантните за спора факти и доводите на страните са обсъдени съобразно изискванията на чл.188 ал.1 от ГПК/отм./Формираният във въззивното решение извод за основателност на предявените искове с правно основание чл.26 ал.2 от ЗЗД е в съответствие със закона и доказателствата по делото. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба,че необосновано въззивният съд е направил извод,че при упълномощаването не е спазена изискуемата се от чл.37 от ЗЗД форма,като се е позовал единствено на показанията на свидетелите С. Настоящата инстанция намира,че въззивният съд е формирал вътрешното си убеждение като е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност всички доказателства по делото. В тази своя дейност той е свободен да преценява убедителността на свидетелските показания и да реши на кои свидетели да се довери. Касационният съд може да контролира само начина на формирането,но не и съдържанието на вътрешното съдийско убеждение,като направи своя преценка на събраните доказателства. Отделен е въпросът,че в случая свидетелските показания се подкрепят от признанията на ответника Н пред районния съд в съдебно заседание на 20.11.06г.,в което е заявил ,че пълномощното с рег. № 66 от 15.05.95г.е подписано в дома на упълномощителя Т. П. в негово и на майка му присъствие и на Г. П. ,представляваща кметството.
Не следва да се обсъждат оплакванията на касатора за недопустимост на решението,тъй като такива доводи няма в касационната жалба,а Върховният касационен съд се произнася само по заявените в жалбата основания.
По изложените съображения и на основание чл.218ж ал.1 изр.2 от ГПК /отм./ въззивното решение следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното ,Върховният касационен съд,състав на ІV г.о.
Р Е Ш И :
 
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 505 от 10.01.08г.,постановено по гр.дело № 324/07г.на Великотърновския окръжен съд.
Решението е окончателно.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.
 

Scroll to Top