Р Е Ш Е Н И Е
№ 824
гр.София 25.11.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България ,Четвърто гражданско отделение ,в съдебно заседание на втори ноември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при участието на секретаря Юлия Георгиева в присъствието на прокурора ………………………….. изслуша докладваното от съдията Бояджиева гр.дело № 1813 по описа за 2008 год.и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по § 2 от ПЗР на ГПК/07г.във вр.с чл.218а ал.1 б.”а”от ГПК/отм./
Образувано е по касационна жалба на Р. И. И. и М. М. И. против решение от 31.10.07г.по гр.дело № 58/02г.на Софийски градски съд. С него е отменено решението от 3.07.01г.по гр.дело № 3664/91г.на Софийския районен съд,42 състав в частта,с която са отхвърлени искове по чл.7 от ЗВСОНИ и чл.108 от ЗС за 2/3 ид.части от апартамент,находящ се в гр. С.,ул.”С”№ 9,е 1 и вместо него е постановено друго,с което е признато за установено по предявения от М. Н. К. и Н. Б. К. срещу Р. И. И.,М. М. И.,В. Г. –Г. и Ю. С. К. иск с правно основание чл.7 от ЗВСОНИ,че договорът от 21.01.1959г.,сключен между зам.председателя на Благоевски РНС като представител на държавата от една страна и от друга- С. Т. К. и С. Г. П. за продажба по реда на НПЖДЖФПНС на апартамент,находящ се в гр. С.,ул.”В”/сега „С”/№ 9,ет.1,заедно с избено и таванско помещения,е нищожен поради нарушение на чл.7 от НПЖДЖФПНС. Със същото решение на основание чл.108 от ЗС Р. и М. И. са осъдени да предадат на М. К. и Н. К. владението на 2/3 ид.части гореописания апартамент.
В останалата част ,с която са уважени искове по чл.7 от ЗВСОНИ и по чл.108 от ЗС за 1/3 ид.част от апартамента и е прекратено производството по отношение на СО и Д. ,решението на СРС е влязло в сила като необжалвано от страните.
В касационната жалба са изложени оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост. Касаторите молят решението да бъде отменено,а исковете – отхвърлени.
Ответниците по касационната жалба Н. Б. К. и М. Н. К. молят въззивното решение да бъде оставено в сила. Подробни съображения излагат в писмена защита. Претендират за разноски.
Върховният касационен съд,състав на ІV г.о.,приема ,че касационната жалба е подадена в срока по чл.218в ал.1 от ГПК/отм./,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е процесуално допустима.
За да се произнесе по основателността й по реда на чл.218ж ал.1 от ГПК/отм./,с оглед заявените касационни основания,съдът установи следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел от фактическа страна,че по силата на нот.акт № 131/1945г.и записка за вписването му № 176 от 6.08.45г.първоначалният ищец Б. Н. К. /починал в хода на процеса и заместен от наследниците си М. К. и Н. К. Г. /е бил собственик на апартамент на първия етаж в сграда,находяща се в гр. С.,ул.”С”№ 9, състоящ се от три стаи, хол, кухня, баня,клозет,гардеробно и черно антрета,килер и балкон към двора,заедно със зимнично и таванско помещения,заедно с 7/100 ид.части от общите части на сградата и 7/100 ид.ч.от дворното място с площ от 519.75 кв.м.,образуващо парцел **** от кв.403 по плана на гр. С.. С решение от 3.01.1949г.на Варненската комисия по чл.11 от ЗОЕГПНС по пр. № 907/49г.този апартамент е бил отчужден от Б. К. и актуван като държавен с АДС № 2* от 22.10.49г. За този отчужден имот бившият собственик е получил обезщетение в облигации,което съгласно чл.4 от ЗВСОНИ не се счита за обезщетяване. С договор от 21.01.1959г.процесният апартамент бил закупен от С. Т. К. и С. Г. П. ,като първият е придобил 2/3 ид.части,а вторият -1/3 ид.част. Стефан К. е починал на 16.12.95г.и е оставил за наследници съпругата си В. К. и сина си Ю. К. Наследник по завещание и закон на С. П. е Р. И. И..
При така установените факти въззивният съд е приел,че първоначалният ищец,а след смъртта му наследниците по закон са активно материалноправно легитимирани да предявят иск по чл.7 от ЗВСОНИ за обявяване нищожността на договора от 21.01.1959г. Пасивно легитимирани са ответниците В,Ю. К. ,Р. И. и съпругата му М. И. като наследници на лицата,закупили от държавата процесния недвижим имот. Изложени са съображения,че договорът за закупуването на процесния апартамент е нищожен,поради допуснати нарушения на чл.7 ал.1 и ал.2 от НПЖДЖФПНС от 1957г. – съпругата на купувача С. К. –Вера К. е била собственик на дворно място в с. Б.,което е включено в границите на гр. С. с изричната разпоредба на чл.9 ал.2 от ЗРПВПВННИ от 1958г,както и купувачите не са били софийски жители към момента на закупуването на жилището. Въззивният съд е уважил и предявения ревандикационен иск срещу ответниците Р,,като е приел,че владеят апартамента без основание,тъй като договорът от 21.01.59г.е нищожен,всички последващи прехвърляния на този имот/завещание,делби/нямат транслативно действие и съответно не са ги направили собственици на имота.
Касационната жалба е неоснователна.
Решението не е постановено в нарушение на материалния закон. Релевантните за спора факти и доводите на страните са обсъдени съобразно изискванията на чл.188 ал.1 от ГПК/отм./Правилно е разпределена доказателствената тежест между страните. Изводите на въззивния съд са обосновани и съответстват на доказателствата по делото.
Предмет на иска по чл.7 от ЗВСОНИ е прогласяване нищожността на придобивните гражданскоправни сделки,с които имотите по чл.1 и чл.2 от ЗВСОНИ са били прехвърлени от държавата на трети лица. Обосновано въззивният съд е приел,че към момента на сключване на договора -21.01.1959г. Стефан К. и съпругата му В. К. са нямали софийско жителство,което представлява нарушение на чл.7 ал.1 от НПЖДЖФПНС. Този извод се подкрепя от събраните по делото доказателства – протокол № 36 от 19.01.1961г.на ИК на СГНС, доклад № 26/14.10.1961г.и личен регистрационен картонстановено е,че с присъда № 456/1946г. и № 322/1946г.е отнето софийското жителство на С. и В. К. и са били въведeни в с. А.,Търговищко. Правата им са възстановени на 15.10.1963г. Неоснователно е оплакването в касационната жалба,че към момента на сключване на договора не е имало ограничение за придобиване имотите от нежители на населеното място. Това условие е изрично посочено в разпоредбата на чл.7 ал.1 от НПЖДЖФПНС.
Правилно въззивният съд е приел,че към момента на продажбата съпругата на купувача С. К. – В. К. е притежавала друг имот в Б. ,което населено място по силата на чл.9 ал.2 от ЗРПВПВННИ /обн. Изв.бр.90 от 11.11.1958г./било включено в границите на гр. С. от 1958г. При това положение законосъобразен е изводът,че е налице нарушение на чл.7 ал.2 от НПЖДЖФПНС.
По тези съображения изводите на въззивния съд за основателност на предявените искове по чл.7 от ЗВСОНИ и чл.108 от ЗС са правилни и решението следва да се остави в сила.
С оглед изхода на спора и на основание чл.64 ал.2 от ГПК/отм./касаторите следва да заплатят на ответниците по жалбата Н. К. и М. К. направените пред тази инстанция разноски в размер 300 лв, представляващи адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Воден от горното ,Върховният касационен съд,състав на ІV г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решението от 31.10.07г.,постановено по в.гр.дело № 58/02г.на Софийски градски съд,Втори „В”състав.
ОСЪЖДА Р. И. И. и М. М. И. от гр. С.,ул.”С”№ 9 да заплатят на Н. Б. К. и М. Н. К. ,със съдебен адрес: адв. С,гр. София,ул.”С”№ 6 сумата 300/триста/ лв разноски за касационната инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.