О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 481
София, 30.04.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети март, две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 1808/2009 година.
Производство за допускане на касационно обжалване на основание чл. 288 ГПК.
Е. В. П. от гр. С. е подала касационна жалба срещу решението на Софийския градски съд по гр. д. № 3919/2006 г., приложила е изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК и преписи от решения на състави на ВКС и САС.
Ответникът М. на в. р. , гр. С. оспорва жалбата като неоснователна и счита същата за недопустима поради липса на основания за допускане на касационно обжалване.
След проверка, касационният съд установи следното:
Софийският градски съд, с въззивно решение от 1. 4. 2009 г. по гр. д. № 3919/2006 г., е оставил в сила решението на Софийския районен съд по гр. д. № 9424/2005 г., с което е отхвърлен предявеният от П. срешу МВнР, иск за сумата 7 531.19 лв., обезщетение за недопускане на работа за периода 5. 11. 2003 г. до 29. 12. 2004 год.. Въззивният съд е приел, че ответникът- работодател дължи обезщетение, тъй-като е установено, че за времето от 3. 11. 2003 г. до 29. 12. 2004 г. не е допуснал П. на работа, след отмяна на незаконното й уволнение и възстановяването й на работа с влязло в сила съдебно решение. При определяне на размера на обезщетение съдът е взел за база последното получено от П. трудово възнаграждение преди прекратяване на трудовото й правоотношение със заповед от 20. 12. 1996 г., което е в размер на 8.51 лв. Съдът е взел предвид доказания по делото факт, че П. е работила в друга фирма за времето от 3. 7. 2003 г. до 4. 8. 2005 г., т. е. за целия исков период и извън него, и е получавала месечни възнаграждения от 39 до 46 лв. месечно, които надвишават по размер дължимото й обезщетение от 8.51 лв. месечно и не е налице щета за ищцата под формата на пропусната полза.
Основателно е искането на жалбоподетелката за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 2 КТ. Изводът на решаващия съд, че база за определяне на обезщетението по чл. 225, ал. 3 КТ е последното получено от ищцата трудово възнаграждение е въпрос от съществено значение за предмета на спора и по този въпрос има противоречиви решения на други съдилища. В приложеното решение № 926/24. 6. 2004 г. по гр. д. № 1725/2003 г. друг състав на ВКС е приел, че обезщетението по чл. 225, ал. 3 КТ не може да бъде под установения минимален размер, измерван с минималната работна заплата за страната за исковия период от време. В приложеното окончателно решение № 22/28. 02. 2008 г. по гр. д. № 624/2007 г. на Софиийския апелативен съд е прието, че обезщетението по чл. 225, ал. 3 КТ се съизмерява с размера на брутното трудово възнаграждение, което работникът или служителят би получил за съответния период от време, ако работодателят го е допуснал на работата, на която е възстановен.
Като има предвид тези решения, удостоверяващи противоречива практика на съдилищата по въпроса за критерия или базата по която следва да се определя обезщетението по чл. 225, ал. 3 КТ, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 1 април 2009 г. по гр. д. № 3919/2006 г. на Софийския градски съд по жалбата на Е. В. П. от гр. С., която не дължи държавна такса.
Делото да се докладва на председателя на четвърто гражданско отделение за насрочване в съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: