О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 337
София 02.06.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на двадесет и осми май през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева ч.гр.дело № 138 по описа за 2010 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „П”Е. чрез адв. В против разпореждане № 1* от 18.11.09г.по гр.дело № 371/09г.на Варненския апелативен съд,с което е отхвърлена молбата на същата страна за издаване на изпълнителен лист на основание постановеното по в.гр.дело № 371/09г. решение № 143/30.10.2009г.
Правят се доводи за съществени нарушения на съдопроизводствените правила и се иска отмяна на разпореждането.
След преценка на данните по делото и доводите на страните настоящият съдебен състав намира следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК и е редовна по смисъла на чл.260 и чл.261 от ГПК.
Разгледана по същество е основателна.
С обжалваното разпореждане Варненският апелативен съд е отхвърлил подадената от жалбоподателя молба за издаване на изпълнителен лист на основание постановеното въззивно осъдително решение,по съображения,че същото е постановено по предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.87 ал.3 от ЗЗД и чл.195 ал.1 вр.с чл.193 от ЗЗД. Искът по чл.87 ал.3 от ЗЗД бил конститутивен и целял развалянето на сключения между страните договор за покупко-продажбаспешното му провеждане обуславяло уважаването на осъдителния иск по чл.195 ал.1вр.чл.193 от ЗЗД. В случая осъдително решение било налице,но по втория кумулативно съединен иск,чиято основателност била зависима от уважаването на конститутивния иск. Тъй като в чл.404 от ГПК решенията на въззивните съдилища по конститутивни искове не били посочени като основание,подлежащо на принудително изпълнение,същите не били изпълнително основание преди да влязат в сила,което се отнасяло и за свързаните с тях осъдителните искове.
Определението е незаконосъобразно. Съгласно разпоредбата на чл.404 т.1 пр.2 от ГПК подлежат на принудително изпълнение осъдителните решения на въззивните съдилища. Няма изискване в закона въззивното осъдително решение да е постановено по самостоятелно предявен осъдителен иск. Няма пречка със същото решение съдът да се е произнесъл и по друг обективно съединен иск,каквато е настоящата хипотеза. В случая е налице осъдителен диспозитив,който подлежи на принудително изпълнение преди влизане в сила на решението съгласно цитираната разпоредба.
По изложените съображения настоящият състав на ІV г.о.на ВКС счита,че частната жалба е основателна и следва да бъде уважена,а обжалваното разпореждане следва да бъде отменено и делото да се върне на Шуменския окръжен съд за издаване на изпълнителен лист.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ разпореждане № 1* от 18.11.09г.на Варненския апелативен съд,постановено по в.гр.дело № 371/09г.
ВРЪЩА делото на Варненския апелативен съд за издаване на изпълнителен лист на основание чл.404 т.1 пр.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.