Решение №20 от по гр. дело №143/143 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№ 20
 
София, 21.01.2009 година
 
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на  две  хиляди и  девета    година, в състав:
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
          ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА  РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
 
 
изслуша докладваното от съдията  Н. Зекова
дело № 3744/2008  година.
 
 
Производство по допускане на касационно обжалване на основание чл. 288 ГПК.
Н. И. А. от гр. С. е подал касационна жалба срещу въззивното решение на Софийския апелативен съд по гр. д. № 304/2008 год., към която е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване.
След преценка съгласно чл. 280 ал. 1 ГПК касационният съд счита, че има основание за допускане на касационно обжалване.
Предмет на жалбата е неуваженото искане на А. срещу ответника С д. „П” за заплащане на сумата 1362.20 лв., представляваща разлика между изплатеното му обезщетение в размер 19 840 лв. и сумата 21 202.20 лв., какъвто /според ищеца/ е действителният размер на дължимото му парично обезщетение от 20 заплати при освобождаването му от служба поради пенсиониране. Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение на Софийския градски съд по гр. д. № 3103/2006 г., с което е отхвърлена посочената претенция, тъй-като е приел, че при определяне на обезщетението за освобождаване от длъжност, за база се взима размера на последното получено пълно месечно възнаграждение. Тъй-като ищецът А е освободен от длъжност на 21. 7. 2006 г., последното му възнаграждение за пълен месец е за месец юни 2006. Това възнаграждение не е увеличено със 7%, тъй-като заповедта на министъра за такова увеличение на възнагражденията на лицата, заемащи оперативни длъжности, действа от 1. 7. 2006 год..
В случая, въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона.
Съгласно чл. 256 от Закона за МВР, ДВ бр. 17/24. 2. 2006 г., в сила от 1. 5. 2006 г., обезщетенията по този закон се изплащат на базата на месечното възнаграждение, определено към датата на прекратяване на служебното правоотношение, което включва: 1. основно месечно възнаграждение 2. допълнителни възнаграждения за продължителна служба, за специфични условия на труд, за научна степен. С цитираната разпоредба, специалният закон е фиксирал базата за определяне на еднократните парични обезщетения – това е месечното възнаграждение в момента на прекратяване на служебното правоотношение. Без значение е дали тази дата е в началото, в средата или в края на съответния месец, т. е. дали при освобождаване от служба, съответният служител на МВР е имал право на възнаграждение за пълен работен месец. Решаващият съд не е съобразил конкретната уредба на формиране на еднократните парични обезщетения на служителите на МВР при прекратяване на служебното им правоотношение.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК Върховният касационен съд
 
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 09. 06. 2008 г. по гр. д. № 304/2008 г. на Софийския апелативен съд.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top