О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1433
София, 20.10.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети септември, две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 953/2009 година.
Производство по чл. 288 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Районен съд Генерал Тошево с решение от 11. 02. 2008 г. по гр. д. № 135/2004 г. е обявил за относително недействителни спрямо Д. К. сделките, удостоверени с нот. акт № 78/15. 8. 2003 г. на нотариус Ж. при Районен съд гр. Г., с които М. И. и Е. И. даряват на сина им Д. Д. краварник, млекосъбирателен пункт и право на строеж върху поземлен имот- парцел **** в кв. 13 по устройствения план на с. П., до размер на ? ид. ч. и М. И. дарява на Д. Д. нива от 10 дка в м. „Ч”, имот № 0* по плана за замеразделяне в землището на с. П.. Решението е оставено в сила от Добричкият окръжен съд с въззивно решение от 14. 10. 2008 г. по гр. д. № 406/2008 год..
Д. М. И. от с. П., област Добрич и М. Д. И. от гр. Д. са подали касационни жалби срещу решението на окръжния съд и приложили изложения на основанията за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбите Д. Н. К. от гр. Д. изразява становище, че жалбите са недопустими и неоснователни.
След проверка, касационният съд установи следното:
Въззивният съд е потвърдил изводите на първоинстанционния съд, че сделките по нот. акт № 78 увреждат ищеца по делото Д. К. , който е кредитор на парични задължения на ответника по иска М. И. , тъй-като намаляването на имуществото на И. ще затрудни удовлетворяването на вземанията. Съдът е взел предвид установените фактически обстоятелства, че с решение от 5. 12. 2002 г. по гр. д. № 74/2002 г. на Добричкия окръжен съд М. И. е осъден да заплати на К. сумата 11 117.90 лв. неизплатено възнаграждение за извършени строително-монтажни работи, лихва върху сумата от 27. 3. 2002 г. и разноски по делото 564.70 лв., а с решение на Варненския апелативен съд от 18. 7. 2003 г. по гр. д. № 302/2002 г. е осъден да му заплати 445 лв. разноски за въззивното обжлване. Решаващият съд е приел, че след като сделките са извършени от длъжника след възникване на задълженията му към кредитораq е налице хипотезата на чл. 135, ал. 1 ЗЗД, защото увреждането и знанието на длъжника за това, са обективен факт. Съдът се е позовал на второто предложение на чл. 135, ал. 1 ЗЗД, че при безвъзмездните сделки не е необходимо приобретателят да е знаел за увреждането, с което е отхвърлил възраженията на ответника Д.
Жалбоподателите И. и Д. обосновават искането за допускане на касация по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като считат, че въззивният съд се е произнесъл по материално-правни въпроси от значение за точното приложение на закона. В изложението на И. тези въпроси са конкретизирани, както следва – при съдебен спор за дължими парични суми, в кой момент се преценява, че имуществените разпореждания на длъжника увреждат кредитора; може ли ответникcj да оборва презумпцията за знание; нарушено ли е правото на защита на ответника, когато съдът отказва да се произнесе по възражението му, че разпореждането е извършено поради крайна нужда
Посочените обстоятелства не представляват основания за допускане на касация, а фактически са доводи за пороци на въззивното решение – нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и незаконосъобразност, които могат да бъдат преценявани само при разглеждане на жалбата по същество, след като е допуснато касационно обжалване на въззивното решение. Както е казано по-горе решаващият съд е изложил съображения за увреждането на кредитора К. и знанието на длъжника И. , като е съобразил факта, че сделките са извършени след постановяване на осъдителните съдебни решения, което е достатъчен аргумент за знанието на длъжника с оглед съдържанието на чл. 135, ал. 1 ЗЗД.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 14. 10. 2008 г. по гр. д. № 406/2008 г. на Добричкия окръжен съд по касационните жалби на Д. М. И. и М. Д. И..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: