изх.№994/11.05.2016г.
ЗДДС, чл.21, ал.2
ЗДДС, чл.24
ОТНОСНО: данъчно третиране на доставка на посредническа услуга съгласно разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)
Според изложеното в запитването, дружеството желае да се регистрира по избор на основание чл.100, ал.1 от ЗДДС. Същото има подписан договор за посредничество/агентство с чуждестранно юридическо лице, което е регистрирано на територията на Обединеното кралство, но за целите на ДДС няма регистрация,т.е.няма валиден ДДС номер. Пояснява се, че причината за липсата на регистрация за целите на ДДС на чуждестранното лице е спецификата на извършваната от него дейност, а именно управление на фонд, който гарантира покриването след години на погребалните разходи на клиентите, инвестирали/платили на този фонд, като тази дейност ги освобождава от задължението за регистрация по ДДС в Обединеното кралство. Дружеството извършва посредническа дейност от името и за сметка на чуждестранното юридическо лице, като намира чрез интернет крайни клиенти /трети лица, които са физически лица – английски граждани. Свързването с тях се извършва по телефон и се уговаря подписването и заплащането на продукт (наречен предплатен погребален план) между чуждестранното юридическо лице и крайният клиент/третото лице. Документите, които крайния клиент/третото лице подписва са между него и ЧЮЛ. Плащането, което крайният клиент /третото лице извършва е към ЧЮЛ. Крайният продукт/основната доставка/ ще се извърши в Англия, съгласно подписания договор между крайния клиент/третото лице и ЧЮЛ и съпътстващите го Общи условия. Дружеството ще получи комисионна за извършената посредническа дейност от ЧЮЛ, съгласно подписания между ЧЮЛ и дружеството договор за посредничество/агентство след потвърждаване на плащането, направено от крайния клиент/третото лице към ЧЮЛ.
Дружеството ще извършва разходи, свързани с намирането на крайни клиенти/трети лица. Тези разходи включват заплащането на рекламни услуги, предоставени от интернет търсачките Гугъл и Майкрософт Бинг, които са чуждестранни юридически лица. И двете компании предоставят фактури без начислен ДДС в съответствие с член 44 на Директива 2006/112/ЕО.В този случай дружеството е задължено да самоначисли и внесе ДДС по фактурите, които получава от Гугъли Майкрософт Бинг, като се счита, че за този начислен от дружеството данък би трябвало да възникне и право на приспадане на данъчен кредит.
Предвид изложеното се поставят следните въпроси:
1. Услугата, която извършва дружеството освободена или облагаема е? В случай, че е облагаема, то следва ли да се начислява ДДС на ЧЮЛ, нерегистрирано за целите на ДДС, с което е сключен договорът за посредничество/агентство?
2. Има ли дружеството право на приспадане на данъчен кредит по получени фактури за разходи, както от чуждестранни юридически лица, така и от български юридически лица?
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС, обн. ДВ, бр. 63 от 4 август 2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 95 от 08.12.2015 г.) иПравилника за прилагане на ЗДДС (ППЗДДС, обн. ДВ, бр. 76 от 15.09.2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 8 от 29.01.2016г.) изразяваме следното становище:
За режима на данъчното облагане по ЗДДС на доставките, свързани с изпълнение на договора за посредничеството от значение е мястото на изпълнение на услугата, което от своя страна се определя от предмета на предоставяната услуга, от статута (данъчно задължено или данъчно незадължено лице) и местоустановяването на получателя на услугата или от мястото, където се намира обектът на получателя, за който услугата се предоставя.
Общото правило за определяне мястото на изпълнение на доставка на услуга, когато получател по същата е данъчно задължено лице, се съдържа в разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС и това е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
Във връзка с определяне статута на получателя на предоставяната от дружеството услуга е необходимо да се има предвид следното:
В действащия ЗДДС и ППЗДДС не са регламентирани документи, които са необходими за доказване статута на получателя – дали той е данъчно задължено лице или данъчно незадължено лице. Такива доказателства са установени в Регламент за изпълнение (ЕС) №282/2011 на Съвета от 15 март 2011г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност, в сила от 01.07.2012г. Регламентът е задължителен и се прилага пряко от всички държави-членки, поради което дружеството следва да се съобрази с правилата, регламентирани в него. В случая за определяне статута на получателя, установен в държава членка на ЕС (дали е данъчно задължено или данъчно незадължено лице), следва да се има предвид чл.18, т.1, б. „а” и б. „б” от Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011, където е регламентирано, че освен ако не разполага с информация за противното, доставчикът на услуги може да счита, че получател, установен в Общността, има статут на данъчнозадължено лице:
а) когато получателят му е съобщил идентификационния си номер по ДДС и доставчикът получи потвърждение за валидността на този идентификационен номер и за свързаното с него име и адрес в съответствие с член 31 от Регламент (ЕО)
№904/2010 на Съвета от 7 октомври 2010г. относно административното сътрудничество и борбата с измамите в областта на данъка върху добавената стойност;
б) когато получателят все още не е получил идентификационен номер по ДДС, но информира доставчика, че е подал заявление за такъв и доставчикът се сдобива с каквото и да е друго доказателство за това, че получателят е данъчнозадължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, което е задължено да се регистрира за целите на ДДС, и извърши проверка в разумна степен на точността на информацията, предоставена му от получателя, с помощта на обичайните търговски мерки за сигурност като мерките, свързани с проверките на самоличността и на плащанията.
Съгласно чл. 18, т. 2 от регламента освен ако не разполага с информация за противното, доставчикът на услуги може да счита, че получател, установен в Общността, има статут на данъчно незадължено лице, когато докаже, че този получател не му е съобщил идентификационния си номер по ДДС (чл.18, т.2 от Регламент№ 282/2011).
В изпълнение на изискванията на разпоредбите на чл.18, т.1и т.2 от Регламента, ако се определи, че получателят по доставките има статут на данъчно задължено лице, приложение ще намери разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДДС. В този случай мястото на изпълнение на доставката ще е извън територията на страната и на основание чл.86, ал.3 от ЗДДС няма да възникне задължение за начисляване на данък.
В случай, че в изпълнение на изискванията на разпоредбите на чл.18, т. 1 и т.2 от Регламента се установи, че получателят по доставките има статут на данъчно незадължено лице, за данъчното им третиране съобразно разпоредбите на ЗДДС е необходимо да се определи характерът (предметът) на предоставянатаот дружеството услуга. От изложеното в запитването може да се направи изводът, че дружеството извършва посреднически услуги от името и за сметка на съответния възложител – ЧЮЛ, установено в страна членка на ЕС.
Съгласно разпоредбата на чл. 24 от ЗДДСмястото на изпълнение при доставка на услуга, оказвана от посредник, действащ от името и за сметка на друго лице, предоставена на данъчно незадължено лице, е мястото, където е основната доставка, във връзка с която е оказано посредничеството. Предвид изложеното в запитването основната доставка ще се извършва в Обединеното кралство. В този случай, с оглед разпоредбата начл. 24 от закона, мястото на изпълнение на посредническата услуга, осъществявана от дружеството, ще е на територията на тази държава членка. За същата не следва да се начислява данък по българското законодателство. Дружеството следва да проучи данъчното третиране на посредническите услуги в държавата членка, с оглед възникване на задължения по нейното законодателство.
По отношение на правото на приспадане на данъчен кредит следва да се имат предвид разпоредбите на глава седма от ЗДДС “Данъчен кредит”. На основание чл. 69, ал.1 от ЗДДС когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки лицето има право да приспадне:
– начисления данък за стоките или услугите, които доставчикът – регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави;
– начисленият данък при внос на стокипо чл. 56 и чл.57;
– изискуемият от него данък като платец по глава осма.
Съгласно чл. 69, ал. 2, т. 1 от закона за целите на ал.1 за облагаеми доставки се смятат и доставките в рамките на икономическата дейност на регистрираното лице, които са с място на изпълнение извън територията на страната, но които биха били облагаеми, ако са извършени на територията на страната. Доколкото посредническата услуга, извършвана от дружеството във връзка с изпълнение на договора не попада в обхвата на освободените от облагане с данък върху добавената стойност доставки в глава четвърта от ЗДДС, то същата би била облагаема на основание чл. 12 от ЗДДС при условие, че е с място на изпълнение на територията на страната. Предвид това, по отношение на начисления данък върху добавената стойност за получените доставки на стоки и услуги, които се използват за целите на извършваната от дружеството посредническа услуга ще е налице право на приспадане на данъчен кредит при отсъствие на ограниченията на чл. 70 и при условията на чл. 71 от ЗДДС.