Р Е Ш Е Н И Е
№ 891
София 29.12.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на шестнадесети ноември, две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при участието на секретаря Юлия Георгиева
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова гражданско дело № 3398/2008 година.
Производство по чл. 290 ГПК.
Делото е образувано по касационна жалба на Д. А. срещу решение на Пловдивския окръжен съд по гр. д. № 2276/2006 г., с което е отхвърлен предявеният от него отрицателен установителен иск.
Ответникът „Т” Е. , гр. П. не е взел становище по касационната жалба.
Третото лице, помагач на ответника, „Т” Е. , гр. С. счита жалбата за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение.
При касационната проверка се установи следното:
Пловдивският окръжен съд, като въззивна инстанция, с решение от 1. 4. 2008 г. по гр. д. № 2276/2006 г. е отхвърлил иска на А. срещу „Т” Е. за установяване, че той не дължи сумата 5665.31 лв. неплатена топлинна енергия за периода от 1. 2. 1998 г. до 17. 10. 2005 год.. Съдът е приел за недоказани твърденията на ищеца, че ответното дружество е приложило неправилно законовите норми за отчитане на реално потребената от него топлоенергия за топла вода и отопление на апартамента му в гр. П. и начислените суми не съответстват на дължимите.
В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на въззивното решение поради противоречието му с материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на процесуалните правила. Като нарушение на съществени процесуални правила са посочени – неточно прилагане на принципа за разпределение на доказателствената тежест, игнориране на установени по делото обстоятелства – експертно заключение, че ищецът не е полагал подпис на протокола на общото събрание на етажната собственост за сключване на договор с „Т” Е. и неспазване на правилото на чл. 144 ГПК /отм./ за доказателствената сила на частни свидетелстващи документи.
Тези касационни доводи са необосновани.
Предмет на спора по делото е искане за съдебно установяване, че не се дължи присъдената сума, за която е издаден изпълнителен лист по чл. 237 ГПК /отм./ – чл. 254 ГПК /отм./ във връзка с чл. 250.. При този спорен предмет, ищецът – длъжник на присъдената сума, следва да докаже възраженията си срещу вземането на ответника, а последният да установи наличието на това вземане. Както е видно от съдържанието на исковата молба, раздел „І” ищецът А изтъква три възражения: 2.1 – част от сумата е неправилно изчислена, тъй-като не е съобразено действието на Закона за деноминация на лева от 5 юли 1999 г., 2.2 и 2.3 – част от сумата е погасена по давност, 2.4 – разпределението на топлоенергията между потребителите в етажната собственост не е било реално и коректно и начислените суми са неточни. Последното възражение е било обсъдено от решаващият съд и на базата на експертните заключения на вещото лице М. , представени в двете съдебни инстанции, съдът обосновано е приел, че начина на определяне на консумираната топлинна енергия за апартамента на ищеца и начисляваните суми са съобразени с нормативните правила, поради което няма основание да се счита, че установената консумация и нейното остойностяване е неточно. Съдът е изложил правилни съображения и относно неуважаването на възражението за погасителна давност, като се е позовал на подадените от ответника молби за издаване на изпълнителни листове от 31. 7. 2000 г. и от 28. 7. 2004 г.,, с което е прекъснато течението на давността. Съобразени със закона са изводите на окръжния съд относно доказателствената сила на счетоводните документи на ответното дружество, които са базата за издаване на изпълнителните листове. Както предвижда чл. 146 ГПК /отм./ счетоводните книги могат да служат като доказателство на лицето, което ги е водило, от което следва, че те не са частни документи по смисъла на чл. 144 ГПК /отм./, които могат да се ценят като доказателство, само ако удостоверяват неизгодни обстоятелства за лицето, което ги представя.
Крайният извод на съда за отхвърляне иска на А. за недължимост на посочената в исковата молба сума 5665.31 лв., обаче, не съответства на данните по делото. Търсената от ищеца защита е срещу вземания на ответника по издадени изпълнителни листове, каквато е хипотезата на чл. 254 ГПК /отм./. От приложените гр. д. № 4585/2001 г. и № 5340/2004 г. на Пловдивския районен съд е видно, че са издадени изпълнителни листове в полза на „Т” Е. за осъждането на А. да заплати по двата изпълнителни листа сумата 3202.88 лв. главница и сумата 638.27 лв. лихва или общо 3841.15 лв.. Тази сума е съществено различна от сумата, посочена в исковата молба 5665.31 лв., която според изложението в молбата, е фиксирана в съставения на 17. 10. 2005 г. от служител на ответното дружество „акт за проверка на разчети”. Тъй-като защитата по чл. 254 ГПК /отм./ изисква вземане, удостоверено в изпълнителен лист, издаден по реда на чл. 237 ГПК /отм./, посоченият „акт за проверка на разчети” не може да бъде основание за предявяване на установителен иск, който е допустим само при наличие на действителен, а не предполагаем или бъдещ правен интерес. В този смисъл решаващият съд е следвало да прецени и да се произнесе за размера на материалния интерес на установителния иск – дали е за сумата 5665.31 лв. или до размера на сумата, за която има издадени изпълнителни листове, и за която сума е налице правен интерес за ищеца и е допустим предявеният от него установителен иск. Решаващият съд е пропуснал да прецени заявеното от ищеца възражение, че е погасил част от вземането си, като е заплатил на ответника сумата 560 лв., както и възражението му, че за периода от 1. 2. 1998 г. до 1. 7. 1999 год., левовото изражение на начислените суми следва да се редуцира съобразно Закона за деноминацията на лева. За осъществяване на тази преценка съдът е следвало да назначи счетоводна експертиза, която да направи констатации по счетоводните документи на ответното дружество.
С оглед на изложеното и на основание чл. 293, ал. 3 ГПК Върховният касационен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решението от 1. 4. 2008 г. по гр. д. № 2276/2006 г. на Пловдивския окръжен съд и ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: