Р Е Ш Е Н И Е
№ 228
София, 20.04.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори март, две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при участието на секретаря Юлия Георгиева
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова гражданско дело № 964/2009 година.
Производство по чл. 290 ГПК
Т. Г. С. е подала касационна жалба срещу решението на Софийския градски съд по гр. д. № 1857/2008 год.
К. „ Х. Н. ”, гр. С. счита жалбата за неосноваетелна.
При касационната проверка се установи следното:
Софийският градски съд, като въззивна инстанция, с обжалваното решение, постановено на 5. 3. 2009 г., е оставил в сила решението на Софийския районен съд по гр. д. № 310/2007 г., с което е отхвърлен искът на С. срещу ответната кооперация за сумата 8000 лв., обезщетение за имуществени вреди от трудова злополука, представляващи разлика между трудовото възнаграждение, което би получавала, ако работи и пенсията за инвалидност, за периода от 1. 9. 2005 г. до 10. 1. 2007 год., лихва в размер на 1000 лв. за забавено плащане на главницата от 8000 лв. и е осъдена С. да заплати на К. „ Хр. Н. ” сумата 300 лв. разноски по делото. Въззивният съд е счел искът за неоснователен, тъй-като по делото не е установено, че тя е търсила работа и такава й е била отказана поради уврежданията, причинени от трудовата злополука.
Съгласно чл. 290, ал. 2 ГПК касационният съд проверява правилността на въззивното решение само по посочените в касационната жалба основания. От краткото съдържание на жалбата на С. , вх. № 12652/18. 3. 2009 г., следва, че решението на Софийския градски съд се оспорва поради неправилния извод на същия съд, че искът по чл. 200 КТ изисква минимум 50% неработоспособност, който извод противоречи на трайната съдебна практика.
Изложеното касационно основание не е налице. Въззивният съд е взел предвид, че в резултат на трудовата злополука, на ищцата е причинена 19% неработоспособност, но наред с това е отчел и трайната й неработоспособност поради общо заболяване, като общата оценка за намаляване на работоспособността и е в размер на 71%. С оглед на това съдът не е отрекъл изобщо правото на ищцата по чл. 200 КТ, а е преценявал дали уврежданията от трудовата злополука са причина за невъзможността й да работи. По този въпрос решаващият съд е изложил мотивирани съображения, че не са налице убедителни писмени и гласни доказателства за пряка причинна връзка между принудителната безработица на ищцата и последиците от трудовата злополука.
Върховният касационен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решението от 05. 03. 2009 г. по гр. д. № 1857/2008 г. на Софийския градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: