О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 295
София 11.03.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на девети март през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1856 по описа за 2009 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Б. Б. А. и Ф. С. А. чрез пълномощник адв. А срещу решение № 43 от 14.04.08г.по в.гр.дело № 242/07г.на Силистренския окръжен съд,с което е оставено в сила решение № 137 от 16.07.07г.по гр.дело № 427/06г.на Дуловския районен съд. С него е уважен предявения от М. И. Г. и Ш. И. Г. против касаторите ревандикационен иск с правно основание чл.108 от ЗС относно недвижим имот,представляващ дворно място с площ от 910 кв.в.с неуредени сметки по регулация за 13 кв.м.,находящо се в с. Я.,съставляващо УПИ с пл. № 86 кв.11,за който имот по плана на селото е отреден парцел ****,ведно с построените в него паянтова жилищна сграда и стопанска постройка.
Касаторите считат,че въззивният съд се е произнесъл с обжалваното решение в противоречие практиката на ВКС и отменяването му е от значение за точното прилагане на закона. Прилагат копия от решения на състави на ВКС и се позовават на решение № 87 от 4.09.1958г.по гр.дело № 55/58г.на ОСГК на ВС. В самото изложение се излагат оплаквания за съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
В писмен отговор ответниците по жалбата М. И. Г. и Ш. И. Г. чрез адв. Н считат,че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 от ГПК ,приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въз основа на анализ на доказателствения материал по делото въззивният съд е приел,че са налице предпоставките на чл.108 от ЗС за успешното провеждане на ревандикационния иск – ищците се легитимират като собственици на процесния имот по силата на нот.акт № 40/1974г.;не е извършена валидна продажба на имота и при липса на изтекла придобивна давност в полза на ответниците владението им е без правно основание.
В разглеждания случай не е налице хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК за допускане на касационното обжалване – разрешен от въззивния съд правен въпрос в противоречие със задължителната практика на ВКС. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да са от значение за изхода по конкретното дело,но не и за правилността на обжалваното решение,за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационният съд трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора,но не и дали те са законосъобразни. В случая доколкото в изложението към касационната жалба е поставен въпрос за задължението на съда да обсъди всички относими писмени и гласни доказателства,това е извършено от въззивния съд. Преценката на доказателствата,в т.ч. и свидетелските показания може да доведе до опорочаване на фактическите изводи на съда,а не на правните такива и съответно да доведе до произнасяне по правен въпрос,което да представлява предпоставка за допустимост на касационното обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК.
Не е налице и основанието по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Правният въпрос от значение за изхода на обжалваното решение е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика,или за осъвременяване тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са непълни,неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Настоящата хипотеза не е такава. В изложението бланкетно е цитирана законовата разпоредба,без да са изложени конкретни аргументи,обосноваващи наличието на това основание.
Оплакванията за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила биха могли да се квалифицират като основания да касационно обжалване по чл.281 т.3 от ГПК при вече допусната касация,но не са основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 от ГПК.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 43 от 14.04.08г.,постановено по в. гр.дело № 242/07г.на Силистренския окръжен съд по жалба на Б. Б. А. и Ф. С. А..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.