Определение №186 от по гр. дело №1685/1685 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

 
 
 
                                      О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е
                                                  
                                                    № 186
                                           София 09.02.2010г.
 
                                           В ИМЕТО НА НАРОДА
 
 
ВЪРХОВНИЯТ  КАСАЦИОНЕН  СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на осми февруари през две хиляди и десета година в състав:
                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
                                                   ЧЛЕНОВЕ:  ВЕСКА РАЙЧЕВА
                                                                         СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря……………………..  и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1685 по описа за 2009 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
 
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от В. К. И. чрез адв. Д от АК-Благоевград срещу решение № 15 от 3.02.09г.по в.гр.дело № 1034/08г.на Благоевградския окръжен съд,с което е оставено в сила решение № 2917/20.06.08г.по гр.дело № 1206/07г.на Благоевградския районен съд. С него са отхвърлени исковете за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл.344 ал.1 т.1-3 от КТ,предявени от същата страна против „А”А. гр. С..
Към касационната жалба е приложено изложение за допустимост на касационното обжалване. Касаторът счита,че въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси,решавани противоречиво от съдилищата. Прилага копия от решения на състави на ВКС и решение № 118/27.02.09г.по гр.дело № 90/09г.на БлОС.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК,приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
За да отхвърли обективно съединените искове за защита срещу незаконно уволнение по чл.344 ал.1 т.1 – т.3 от КТ въззивният съд е приел,че заповед № 219/31.05.07г.на директора на „А”А. ,с която е прекратен трудовия договор на ищеца В. И. ,на длъжност”отговорник МО и ПЦ” на основание чл.328 ал.1 т.2 от КТ–поради съкращаване на щата,е законосъобразна. Направен е извод,че е налице приложеното основание за уволнение.
В разглеждания случай не е налице хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК за допускане на касационното обжалване. Приложното поле на тази хипотеза обхваща противоречие между разрешенията по правен въпрос,дадени в обжалваното решение на въззивния съд и влязло в сила решение на друг съд,независимо от степента му в системата на съдебната йерархия. Повдигнатият материалноправен въпрос относно тълкуване на понятието „съкращаване в щата”не е разрешен в противоречие със съдебната практика. Именно в съответствие с нея в обжалваното решение е прието,че съкращаване в щата е налице не само когато съответната длъжност/трудова функция/е премахната и не съществува,но и още когато длъжността не съществува като отделна щатна бройка,защото е била разпределена за изпълнение между други служители. Приложените решения са относими към настоящата хипотеза доколкото са по приложението на чл.328 ал.1 т.2 пр.1 от КТ,но са постановени по казуси,които не са идентични с настоящия,по които решаващият съд е извършил преценка на конкретните обстоятелства по делото за всеки отделен случай.
Посоченият в изложението процесуалноправен въпрос относно задължението на съда да обсъди всички доказателства от значение за изхода на спора не е разрешен в противоречие със съдебната практика. В обжалваното решение въззивният съд е обсъдил относимите към делото доказателства за да мотивира извод за неоснователност на предявените искове. Преценката на доказателствата,въз основа на които съдът е изградил вътрешното си убеждение за това налице ли е или не съкращаване в щата,може да доведе до опорочаване на фактическите изводи на съда,а не на правните такива и съответно да доведе до произнасяне по правен въпрос,поради което не представлява предпоставка за допустимост на касационното обжалване по чл.280 ал.1 от ГПК.
Въз основа на изложеното следва,че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК,поради което не следва да се допуска касационно обжалване.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
 
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 15 от 3.02.09г.,постановено по в. гр.дело № 1034/08г.на Благоевградския окръжен съд по жалба на В. К. И..
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.
 
 

Scroll to Top