О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 521
София 12.05.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на десети май през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 213 по описа за 2010 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от С. С. И. чрез адв. И от САК срещу решението от 19.03.09г.по в.гр.дело № 3146/08г.на Софийски градски съд,ГО,въззивен ІІ-г състав. С него е отменено решението от 11.07.08г.по гр.дело № 16568/06г.на Софийски районен съд,60 състав и са отхвърлени исковете за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от КТ,предявени от същата страна срещу поделение 22450/Щ. на сухопътните войски/при МО.
В изложението към касационната жалба жалбоподателката счита,че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос,решен противоречиво от двете съдебни инстанции и от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото. Прилага копия от решения на състави на ВКС.
Ответникът по касационната жалба не заявява становище.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че заповед № 54/1.06.06г.на командващия сухопътните в. ,с която е прекратено трудовото правоотношение с С. С. И.,на длъжност”младши експерт”в отд.”П”на основание чл.328 ал.1 т.2 от КТ – съкращение в щата,считано от 2.06.06г.,е законосъобразна. Направен е извод,че е налице реално съкращение в щата,при което работодателят не е бил длъжен да извършва подбор,тъй като заеманата от ищцата щатна бройка е била единствена за съответната длъжност.
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
Приложното поле на хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК обхваща противоречие между разрешенията по правен въпрос,дадени в обжалваното решение на въззивния съд и друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд,въззивен съд или решение на Върховния касационен съд,постановено по реда на отм. ГПК по същия правен въпрос. Не е налице противоречива практика на съдилищата когато в рамките на същото съдебно производство са постановени решения,даващи противоречиви разрешения на обуславящи изхода на делото въпроси. Приетите противоречиви решения в хода на инстанционното производство не формират съдебна практика,тъй като актовете,в които са обективирани не са влезли в сила. В този смисъл е даденото тълкуване в т.3 на ТР № 1/09г.на ОСГТК на ВКС. Посоченият от жалбоподателката въпрос относно задължението на работодателя да извърши подбор не е разрешен в противоречие с представените решения на състави на ВКС,отнасящи се до приложението на чл.328 ал.1 т.2 от КТ и чл.329 от КТ. Същите са постановени по конкретни казуси,които не са идентични с настоящия. Преценката на доказателствата,въз основа на които съдът е изградил вътрешното си убеждение за това доколко са сходни трудовите функции на длъжностите „младши експерт”и „старши експерт” може да доведе до опорочаване на фактическите изводи на съда,а не на правните такива и съответно да доведе до произнасяне по правен въпрос,което да представлява предпоставка за допустимост на касационното обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК.
Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика,или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са непълни,неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Настоящата хипотеза не е такава. Не са изложени конкретни аргументи как приетото разрешение на правния въпрос от въззивния съд е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото при наличието на непротиворечива практика по приложението на чл.329 от КТ.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решението от 19.03.09г.,постановено по в. гр.дело № 3146/08г.на Софийски градски съд по жалба на С. С. И..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.