Р Е Ш Е Н И Е
№ 790
София 17.11.2009 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на деветнадесети октомври, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря Юлия Георгиева
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 1432/2008 г.
Производството е по чл. 218а, ал.1, б.”а” ГПК/отм./ вр. §2, ал.3 ПЗР ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Ж. П., град Х., подадена от пълномощника и адвокат М, срещу въззивно решение №352 от 31.10.2007 г. по гр. д. № 452/2007 г. на Хасковския окръжен съд. Изложени са твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.218б, ал.1, б.”в” ГПК/отм./. Конкретните оплаквания са свързани с доводи, че необосновано са кредитирани показанията на свидетелите М. Неправилно е прието, че до месец ноември 2005 г. не е изпълнявала точно задълженията си по договора за издръжка и гледане. Не е обсъдено възражението, че ищецът сам се е поставил в невъзможност да бъде издържан и гледан. Още в първата съдебна инстанция е заявила готовност заплаща на ищеца суми за издръжка.
Ответницата по касационната жалба Ж. М. М., град Я., оспорва жалбата.
Жалбата е подадена в срока по чл.218в, ал.1 ГПК/отм./ и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, намира следното:
Хасковският окръжен съд е оставил в сила решение №196 от 18.04.2007 г. по гр. д. №2232/2006 г. на Хасковския районен съд, с което по иска, предявен от М. Ж. М. , чийто наследник е ответницата по касационната жалба, срещу А. Ж. П., е развален сключеният с нотариален акт №111, том І, рег. №1693, дело №532 от 21.05.1999 г. на нотариус №078 по регистъра на нотариалната камара, с район на действие Хасковския районен съд, договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, по силата на който М. Ж. М. е прехвърлил на А. Ж. П. апартамент №126, находящ се на ет.7, вх. Е, в жилищната сграда – блок на ул. „И”№40-56 в град Х., състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения на 59.38 кв.м., заедно с прилежащото мазе №126 с площ от 2.2 кв.м., както и 1.985 % идеални части от общите части на блока и от отстъпеното право на строеж върху терена срещу задължението на А. Ж. П. да се грижи за него при болест и старост, като му осигури спокоен и нормален живот, какъвто е водил до сега, както и да му осигурява издръжка лично или чрез трето лице. Въззивният съд е приел, че по делото е установено частично изпълнение на задълженията на приобретателката до ноември 2005 г., а след това до предявяването на иска – 19.12.2006 г. пълно неизпълнение. Това обуславя основателността на иска.
Въззивното решение е правилно. Въззивният съд е извършил анализ на всички правнозначими факти, установени по делото. При напълно изяснена фактическа обстановка е направил съответстващи изводи относно релевантните за спора факти.
По начало ищецът по иска с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД не е длъжен да доказва, че ответникът не е изпълнил задълженията си. Това е така, защото съобразно чл.127, ал.1 ГПК/отм./ всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава исканията или възраженията си. Искът по чл.87, ал.3 ЗЗД е конститутивен, а решението на съда, с което се уважава има преобразуващо действие. В тежест на приобретателя по алеаторния договор е да докаже, че е изпълнявал поетите задължения за издръжка и гледане. В случая дори да се кредитират изцяло показанията на свидетелите на приобретателката за това, че задълженията по договора са били изпълнявани от нея до ноември 2005 г., то това не може обоснове извод за пълно изпълнение на конкретно формулираните в договора задължения за гледане. По делото е безспорно установено обстоятелството, че прехвърлителят М. Ж. М. е страдал от множество тежки заболявания, бил е трудноподвижен и е имал нужда от специално внимание и постоянни грижи. Изпълнението на задълженията за издръжка и гледане трябва да е ежедневно, непосредствено и непрекъснато поради самата същност на тези задължения. По делото не са събрани доказателства за това, че прехвърлителят е лишил длъжника от необходимото съдействие да изпълнява задълженията си, т.е. да е налице забава на кредитора /mora creditoris/ по смисъла на чл.95 ЗЗД. Дори и при наличие на такава, това не би се отразило върху правилността на извода за основателност на иска. Съобразно разпоредбата на чл. 96, ал. 1 ЗЗД забавата на кредитора освобождава длъжника от последиците на неговата забава, но не го освобождава от самото задължение за гледане и издръжка. Докато кредиторът е в забава, длъжникът продължава да дължи всичко по договора. При това положение длъжникът е бил длъжен да трансформира задълженията си в парични като плаща съответната парична сума от ноември 2005 г. Приобретателката не е направила това. Заявената само готовност за даване на издръжка след предявяването на иска не означава изпълнение на задълженията по договора. Правилен е изводът, че при така установена фактическа обстановка, искът е основателен.
Обжалваното решение е обосновано и е в съответствие с процесуалния и материалния закон.
Съобразно изхода на делото не следва да бъдат присъждани деловодни разноски, тъй като такива не са поискани.
По изложените съображения и на основание чл.218ж, ал.1 ГПК/отм./, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №352 от 31.10.2007 г. по гр. д. № 452/2007 г. на Хасковския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.