О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 430
София 28.04.2009г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на двадесет и седми април през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 3666 по описа за 2008 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от С. Х. В. чрез пълномощник адв. М. Д. срещу решение от 1.07.08г.по в.гр.дело № 304/08г.на Шуменския окръжен съд,с което е оставено в сила решение № 418 от 3.05.06г.по гр.д. № 3086/05г.на Шуменския районен съд в частта,с която е отхвърлен предявения иск за прогласяване нищожност на договора за покупко-продажба на процесния недвижим имот – УПИ *Х-297 в кв.13А,оформена с нот.акт № 92/05г.и е прекратено производството по искането по чл.431 ал.2 от ГПК/отм./
Към касационната жалба е приложено изложение за допустимост на касационното обжалване. Сочат се основанията за допускане до касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК ,приема за установено следното:
В изложението по чл.280 ал.1 от ГПК жалбоподателката твърди,че въззивният съд се е произнесъл в обжалваното решение по съществен материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС. Представя ППВС № 12/28. ХІ.1971г.;решение № 1* от 19.05.1965г.по гр.дело № 913/65г.ІІ г.о.;решение № 118 ат 287.12.1968г.по гр.дело № 107/68г.на ОСГК и решение № 828 от 1.ІV.1977г.по гр.дело № 5*7г.на ІІ г.о.
Повдигнатият материално правен въпрос относно характера на семейното жилище,е съществен,но не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Трайно установената практика е дефинирала понятието” семейно жилище”като такова,което обхваща съвкупността от жилищни и сервизни помещения,предназначени да задоволяват битовите нужди на цялото семейство- съпрузите,малолетните и непълнолетните деца,ползвано през време на брака,респективно до деня на фактическата раздяла. В обжалваното решение е прието,че процесното жилище няма характер на „семейно жилище”към релевантния момент – м.май 2005г.,тъй като от 1989г.съпрузите са се изселили от страната и са се установили да живеят постоянно в Т. ,където работили и впоследствие се пенсионирали. Подържаните доводи в изложението касаят правилността на решението и следва да се квалифицират като основания за касационно обжалване по чл.281 т.3 от ГПК при вече допусната касация,но не са основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 от ГПК.
Не е налице и основанието по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК- решен от въззивния съд съществен правен въпрос,който е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото. Развитие на правото ще бъде налице,когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона,което ще доведе до отстраняване на непълноти или неясноти на правни норми,когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона за да възприемат друго и т.н.,какъвто не е настоящия случай. Нормата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК е посочена бланкетно,без да са изложени съображения за съществен правен въпрос,който да налага ново тълкуване на закона при променена обществено – икономическа обстановка,нито е констатирана нормативна празнота или утвърдила се при решаването му непротиворечива,но погрешна практика, която да се нуждае от преодоляване с тълкувателно решение.
Въз основа на изложеното следва,че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК,поради което не следва да се допуска касационно обжалване.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решението от 1.07.08г.,постановено по в. гр.дело № 304/08г.на Шуменския окръжен съд по жалба на С. Х. В..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.