О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 618
София 09.06.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на седми юни през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 324 по описа за 2010 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от С. о. чрез адв. А от САК срещу решение № 1* от 5.11.09г,постановено по в.гр.дело № 1458/09г.на Софийския апелативен съд,7 състав.
В изложението към касационната жалба касаторът счита,че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос,който е решаван противоречиво от съдилищата и от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото. Прилага копия от решения на състави на СГС и на ВКС.
Ответницата по касационната жалба А. Х. Ш. не заявява становище.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че са налице предпоставките на чл.49 от ЗЗД за ангажиране на отговорността на ответника С. о. ,която не е изпълнила вменените й със Закона за ветеринарномедицинската дейност задължения да организира улавянето и изолирането на скитащи кучета,в резултат на което е нанесено телесно увреждане на ищцата- ухапване от безстопанствено куче.
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
Приложното поле на хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК обхваща противоречие между разрешенията по правен въпрос,дадени в обжалваното решение на въззивния съд и друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд,въззивен съд или решение на Върховния касационен съд,постановено по реда на отм. ГПК по същия правен въпрос. Посоченият от касатора материалноправен въпрос относно правната квалификация на спорното материално право е разрешен с решение № 639 от 2.07.09г.по гр.дело № 2398/08г.на ВКС,І г.о. и решение № 262 от 11.05.2010г.по гр.дело № 1155/09г.на ВКС,ІV го.,постановени по реда на чл.290 от ГПК. Прието е,че дейността по организиране улавянето и изолирането на скитащи кучета,вменена като задължение на кмета на общината не може да се квалифицира като изпълнение на властнически пълномощия,които едностранно да предизвикват правни последици, обвързващи определен кръг правни субекти,т.е.не е административна дейност,която да ангажира отговорността на общината по чл.1 от ЗОДОВ,а се касае за противоправно бездействие и при настъпване на вреди отговорността е по чл.49 от ЗЗД.
Освен това не се установява наличие на противоречива практика на съдилищата по повдигнатия въпрос. В приложените решения на СГС,с които исковете са отхвърлени като недоказани,претенциите са квалифицирани по чл.49 вр.с чл.45 от ЗЗД,а не по чл.1 от ЗОДОВ.
Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика,или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са непълни,неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Настоящата хипотеза не е такава. На поставения от касатора въпрос е дадено разяснение с посочените по –горе решения на ВКС,постановени по реда на чл.290 от ГПК.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 1* от 5.11.09г.,постановено по в. гр.дело № 1458/09г.на Софийски апелативен съд по жалба на С. о. .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.