О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 616
София 08.06.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на седми юни през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 314 по описа за 2010 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Н. С. С. чрез пълномощник адв. П от САК срещу решението от 30.01.09г.по в.гр.дело № 2985/06г.на Софийски градски съд,ІІ”В” въззивен състав,с което е оставено в сила решението от 14.08.02г.по гр.дело № 3398/01г.на Софийски районен съд,63 състав. С него са отхвърлени исковете за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от КТ,предявени от същата страна срещу А. ”М” към МФ.
В изложението към касационната жалба касаторът счита,че въззивният съд се е произнесъл по въпросите по приложението на чл.189 ал.1 от КТ и чл.193 ал.1 от КТ,решени в противоречие с практиката на ВКС и от значение за точното прилагане на закона. Прилага копия от решения на състави на ВКС.
Ответникът по касационната жалба не заявява становище.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че заповед № 4365/22.02.01г.на директора на А. ”М”,с която ищецът Н е уволнен дисциплинарно на основание чл.188 т.3 вр.с чл.187 т.3,7 и 10 от КТ,е законосъобразна. Направен е извод,че преди налагане на дисциплинарното наказание е спазена императивната разпоредба на чл.193 ал.1 от КТ,като в тази връзка са съобразени задължителните указания на ВКС,дадени в отменителното му решение. По съществото на спора е прието,че при регистрирането и обработването на три от процесните ЕАД : № 3008/4-2575/12.10.00г.;№ 3008/4-837/20.04.00г. и № 3008/4.1084/ 25.05.00г. ищецът е извършил вмененото му с уволнителната заповед нарушение,което е достатъчно тежко да обоснове дисциплинарното му уволнение.
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
Приложното поле на хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК обхваща противоречие между разрешенията по правен въпрос,дадени в обжалваното решение на въззивния съд и друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд,въззивен съд или решение на Върховния касационен съд,постановено по реда на отм. ГПК по същия правен въпрос. Посоченият от касатора въпрос е по приложение на критериите на чл.189 ал.1 от КТ за определяне на дисциплинарното наказание. На този въпрос е отговорено с решение № 305 от 1.06.2010г.по гр.дело № 620/09г.на ВКС,ІІІ г.о.,постановено по реда на чл.290 от ГПК. В него е прието,че при налагане на дисциплинарното наказание се преценява извършеното нарушение съобразно критериите на чл.189 ал.1 от КТ. В конкретния случай такава преценка е направена от въззивния съд. Не е налице противоречие на обжалваното решение с представените копия от решения на състави на ВКС,тъй като същите не са постановени по идентични казуси,а касаят конкретни хипотези,разрешени съобразно фактите и доказателствата за всеки отделен случай.
Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика,или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Настоящата хипотеза не е такава. Не са изложени конкретни аргументи как приетото от въззивния съд разрешение на въпроса за задължението на работодателя,вменено му с разпоредбата на чл.193 ал.1 от КТ, да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения преди налагане на дисциплинарното наказание,е от значение за точното прилагане на закона при наличието на непротиворечива практика по приложението на тази разпоредба. Следва да се отбележи,че този въпрос е разрешен още при първоначалното разглеждане на делото от Върховния касационен съд с отменителното му решение,в мотивите на които е прието,че в случая императивната разпоредба на чл.193 ал.1 от КТ е спазена.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решението от 30.01.09г.,постановено по в. гр.дело № 2985/06г.на Софийски градски съд,ІІ „В” въззивен състав по жалба на Н. С. С..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.