О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 498
София 05.05.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на трети май през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 131 по описа за 2010 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Г. Х. С. чрез адв. Г срещу решение от 30.10.09г.по в.гр.дело № 2297/09г.на Софийски градски съд,с което е оставено в сила решение от 17.12.08г.по гр.дело № 9978/08г.на Софийския районен съд,ІІ г.о.72 състав и е присъдeна сумата 1200 лв разноски. С първоинстанционното решение са отхвърлени исковете за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от КТ,предявени от същата страна против „С”О. ,с присъждане на 1200 лв разноски.
В изложението към касационната жалба касаторът счита,че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС и от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото. Прилага копия от решения и определения на състави на ВКС,на Видинския окръжен съд,на Габровския окръжен съд и на Пловдивския окръжен съд.
В писмен отговор ответникът по касационната жалба „С”О. гр. С. моли въззивното решение да не бъде допускано до касационно обжалване.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 от ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че заповед № СЕ-000-37/24.01.07г.на управителите на „С”О. ,с която е прекратен трудовия договор с Г. Х. С.,на длъжност”специалист недвижими имоти”, на основание чл.325 ал.1 т.2 от КТ – съкращаване в щата,считано от 22.01.08г.,е законосъобразна. Направен е извод,че е налице реално съкращаване в щата и е извършен подбор съобразно критериите на чл.329 от КТ.
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
Приложното поле на хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК обхваща противоречие между разрешенията по правен въпрос,дадени в обжалваното решение на въззивния съд и друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд,въззивен съд или решение на ВКС,постановено по реда на отменения ГПК. Правният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело,за формиране решаващата воля на съда,но не и за правилността на обжалваното решение,за възприемането на фактическата обстановка от съда или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационният съд трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. В случая поставеният от касатора материалноправен въпрос е дали има взето решение за съкращение в щата от компетентен орган. Липсата на решение на компетентен орган за съкращаване в щата не е въведено като основание за незаконност на уволнението в исковата молба,поради което въззивният съд се е произнесъл в рамките на предмета на спора. Ето защо не е налице общото основание на чл.280 ал.1 от ГПК –разрешен от въззивния съд правен въпрос от значение за изхода на спора за допускане на касационното обжалване.
Приложените съдебни решения по приложението на чл.328 ал.1 т.2 от КТ с оглед изложеното по-горе са неотносими към конкретния случай,поради което не могат да обосноват приложението на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК.
В изложението е формулиран и процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело,решаван противоречиво от съдилищата и от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото,а именно относно точното тълкуване на разпоредбата на чл.80 от ГПК,изискваща представянето на списък за разноски с оглед преценката на съда присъждат ли се разноски при непредставянето на такъв. В определение № 145 от 1.07.09г.по т.д. №356/09г.на ВКС,ТО и определение № 434/4.03.09г.по т.д. № 718/08г.на ВКС,І т.о. е прието,че не следва да се присъждат съдебно-деловодни разноски без да е представен списък. Обратното становище е възприето от въззивния съд в обжалваното решение. Касае за нова разпоредба,по която има противоречива практика. Това обусловя допускане на касационното обжалване на основание чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК на въззивното решение в частта за разноските.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване решението от 30.10.09г.,постановено по в. гр.дело № 2297/09г.на Софийски градски съд по жалба на Г. Х. С. САМО В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ,като указва на жалбоподателя да внесе 15 лв държавна такса за разглеждане на касационната жалба в тази й част.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението по жалбата Г. Х. С. в частта,с която са отхвърлени обективно съединените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1,т.2 и т.3 от КТ.
Делото да се докладва на председателя на Четвърто гражданско отделение за насрочване в съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.